Пет партии в парламента, ако изборите бяха днес

Ако парламентарните избори бяха днес, то със сигурност в парламента щяха да влязат пет партии. Бариерата от 4% биха преминали ГЕРБ, БСП, Реформаторския блок,  Патриотичния фронт и ДПС. Това показват данните от редовното тримесечно независимо проучване на агенция „Алфа Рисърч”, проведено между 8 и 14 юни 2016 г.

21,9% от анкетираните заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, а 12,8% - за БСП. 5% е подкрепата за Реформаторския блок, а 4,9 на сто за Патриотичния фронт. ДПС са с 4,5%, АБВ – 3,5%.

Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов остава най-популярният и с най-устойчив рейтинг партиен лидер (32%). Доверието към него, както и подкрепата за конкретни правителствените политики, позволяват ГЕРБ да запази почти без промяна лидерската си позиция в електоралните предпочитания на избирателите, посочват социолозите.

Сравнително силно стартира и новият председател на БСП, Корнелия Нинова - 18% доверие, а на фона на мнозинството от останалите опозиционни лидери, тя е и с относително ниско недоверие (42%). Промените в партийния връх мобилизират и част от разочарованите доскоро привърженици на социалистите, които за пръв път от предсрочните парламентарни избори през 2014 г. бележат по-съществен ръст в подкрепата – от 10,4% до 12,8%.

В резултат от дебатите по Изборния кодекс Патриотичният фронт силно поляризира обществото. Нарастват цялостно негативните настроения към него, но лидерите успяват да сплотят феновете си и да подобрят личните си позиции (Красимир Каракачанов - 18% и Валери Симеонов – 13%). В резултат, коалицията им бележи лек ръст. Готовност да гласуват за тях в началото на юни изразяват 4.9%, като това на практика изравнява позициите на Патриотичния Фронт с тези на Реформаторския блок.

Първи признаци за негативен развой са налице при РБ. Вътрешните противоречия в него, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси, ерозират електоралния му ресурс. Марката „Реформаторски блок“ не е достатъчна да задържи избирателите, и за три месеца той губи около процент от тях. Към момента може да разчита на 5% подкрепа. Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: Меглена Кунева с 10%, Радан Кънев – 9%, Николай Ненчев – 8%, Божидар Лукарски – 6%.

Георги Първанов (20%) и Татяна Дончева (21%) от месеци запазват относително високо доверие, което би им помогнало за добро мажоритарно представяне, но за момента не прераства в по-силна партийна електорална подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3,5%, а за „Движение 21” се увеличава леко до 2.6%.

Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4,9% до 4,5%. Стойността е по-ниска от обичайно регистрираното в социологическите проучвания през последните години. Тя се дължи обаче по-скоро на разколебаване на потенциалните избиратели, на отказ да направят избор, отколкото на преминаване към конкурентна партия. Може да се каже, че избирателите на ДПС са в процес на „изчакване“. Следващите месеци ще покажат как ще се развият техните нагласи.

За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%.

Доверието към президента Росен Плевнелиев е около 24% срещу 35% недоверие, а към парламента – 7,5% срещу 59% недоверие.