„Кошер 2026“ гледа десет години напред: AI, хората и следващият модел за растеж

На 17 и 18 септември най-голямото бизнес събитие у нас Кошер 2026 ще събере 100 от най-видните експерти в България около темите за бизнеса, работата и хората, които ще движат страната напред. Деси Манова, която е основният организатор на събитието, разказва пред Мениджър News какви ще бъдат основните теми в светлината на прожекторите в тазгодишното издание на форума. 

Кои са най-големите тревоги и водещите приоритети за българския бизнес, които ще бъдат застъпени в програмата на Кошер 2026?

В програмата на Кошер се повтарят няколко големи въпроса: как България да остане конкурентоспособна, какви и колко хора ще са нужни на бизнеса, кой ще подготви следващото поколение и как технологиите ще променят начина, по който компаниите работят.

Но над всички тях стои един по-важен въпрос: какво трябва да започнем да правим още сега, за да бъдем на по-силна позиция през 2036. Именно около него сме построили Кошер тази година.

Изкуственият интелект вече присъства в почти всеки разговор за бъдещето. Кои са конкретните решения, които компаниите трябва да вземат още днес?

Не мисля, че има един готов отговор, валиден за всяка компания. Точно затова и не искаме разговорът на Кошер да се свежда до „AI ще замени ли хората?“.

В дискусията с Тодор Гигилев и Милен Манев например ще поставим много по-практичния въпрос: компанията след AI ще има ли по-малко хора или същите хора с много по-голям капацитет? Оттам вече идват реалните решения: кои процеси да автоматизираме, как да променим ролите и къде човешката преценка продължава да носи най-голяма стойност.

Технологиите се развиват бързо, но бизнесът продължава да посочва хората и уменията като основно ограничение пред растежа. Как според вас трябва да се промени разбирането за развитието на служителите през следващото десетилетие?

Хората не са ограничението пред растежа, а един от основните му двигатели. По-важният въпрос е за какво действително ще ни е нужен човек, когато все повече задачи могат да бъдат поети от технология.

Това е и връзката между няколко разговора в програмата. От една страна говорим за AI и автоматизация, от друга за това кой изобщо ще работи в България през 2036 и колко хора ще са ни нужни. Ако част от недостига може да бъде компенсиран с по-висока производителност, тогава развитието на служителите трябва да се насочи много повече към стратегическо мислене, контекст, преценка и работа с хора, а не просто към натрупване на още технически знания.

Тази година Кошер си поставя хоризонт до 2036 г. Защо избрахте да погледнете десет години напред, при положение че в сегашната несигурна среда за много компании дори планирането за следващите 12 месеца е трудно?

Именно защото средата е несигурна. Не гледаме към 2036, за да познаем как точно ще изглежда светът, а за да видим кои решения вече не можем да отлагаме.

Затова програмата нарочно среща хора, които гледат към един и същ проблем от различни позиции. Предприемачи като Свилен Рангелов говорят за индустрии, които България може да развива, Дарин Маджаров и Евгения Пеева за образованието, а бизнес лидери и икономисти за хората, производителността и конкурентоспособността. Именно тези разговори трябва да помогнат да превърнем дългосрочните предизвикателства в конкретни решения, които започват още днес.

Как се изгражда реалистичен десетгодишен сценарий, без разговорът да се превърне в поредица от смели, но трудно проверими прогнози? Кои тенденции според вас вече са достатъчно ясно очертани?

Реалистичният сценарий не започва с опит да познаем как ще изглежда 2036, а с това да различим кое вече е структурна промяна и кое все още е шум. Демографията, недостигът на хора, натискът за по-висока производителност, AI и изчерпването на част от досегашните модели за растеж вече са достатъчно ясни сигнали.

Затова програмата ги разглежда поотделно, но и във връзка помежду им. Темите за образованието, развитието на индустриите, външните инвестиции, технологиите и пазара на труда не могат да бъдат решавани изолирано, защото всяка от тях влияе върху останалите. Не търсим една „правилна“ прогноза за 2036, а по-добра преценка кои избори не можем да си позволим да отлагаме през 2026.

Един от големите въпроси в програмата е как България да остане конкурентоспособна и какво идва след традиционния аутсорсинг модел. Къде виждате най-големия потенциал за следващата фаза на растеж на българската икономика?

Не бих си позволила да посоча една индустрия и да кажа „това е отговорът“. България вече има добра основа: талант, натрупана експертиза, предприемачи и компании, които доказаха, че могат да създават продукти и бизнес отвъд местния пазар.

По-интересният въпрос е как да умножим тези примери. Именно затова във втория ден търсим следващите стъпки: кой ще наследи българския бизнес, как една компания може да се развива отвъд своя основател и какво всъщност прави един бизнес устойчиво успешен. В дискусиите ще говорим не само за растежа, но и за предаването на опит, лидерство и отговорност към следващото поколение. Защото силната компания не се измерва единствено с това колко добре се справя днес, а и с това дали може да продължи да се развива, когато основателят вече не е в центъра на всяко решение.

Във втория ден Кошер ще срещне гледните точки на бизнеса, институциите и образованието. По кои въпроси между тях днес има най-сериозно разминаване и как форумът може да помогне тези различия да бъдат превърнати в общи решения?

Често проблемът не е, че страните искат напълно различни неща, а че гледат към един и същ проблем от различен хоризонт. Бизнесът има нужда от решения сега, образованието работи с резултати, които се виждат след години, а институциите трябва да мислят за системата като цяло.

Това естествено създава разминавания. И точно затова има смисъл тези хора да бъдат в един разговор, а не в три отделни. Кошер няма да реши всички тези противоречия за един ден, но може да направи нещо важно: да ги постави на една маса, да изясни къде всъщност е проблемът и кои следващи стъпки са възможни заедно.

Освен традиционните дискусии за бъдещето, тазгодишното издание на форума включва серия от практически работилници и индивидуални срещи. С какво конкретно знание, контакт или идея искате да си тръгне всеки участник в „Кошер за бизнес“?

Искаме човек да може да дойде с реален бизнес казус и да си тръгне с конкретна следваща стъпка по него.
Затова освен програмата на сцените има индивидуални срещи с експерти. Компаниите могат да говорят с външнотърговски съветници за излизане на пазари като Германия, Великобритания, САЩ, Австрия, Испания и Италия.

Ще има и експерти, които ще помагат с конкретни правни казуси, за операции и технологии, за следващ етап на растеж или за представянето и развитието на бизнеса си. Идеята е експертите на Кошер да не бъдат само хора, които слушаш, а хора, с които можеш реално да работиш по проблем, който имаш днес.