Какво да правим със старомодните преподаватели по комуникации?

Управлението на репутация, реализирането на ефективни маркетингови кампании, утвърждаването на имидж в интернет чрез общуване са едни от най-бързо развиващите се през последните години полета на професионална реализация. Те се изучават и в университетите по света в паралелки по специалност "Маркетинг", "Комуникации и медийни науки".

Как реагират преподавателите в учебните институции на този понякога твърде бързо променящ се бранш? Какво да правим със старомодните преподаватели по комуникации? На този въпрос посвети материал Марк Браунстийн в AdvertisingAge.

Ето как той коментира темата:

Наскоро поех ролята на временен директор в Центъра за управление на корпоративната репутация към университета „Дрексел”. Бях зашеметен от името на центъра от момента, когато научих за него. Мениджмънтът на репутацията е едно от основните неща, с които рекламните агенции се занимават. И след това се срещнах със студенти – както учащи, така и завършващи. Бързо научих толкова от тях, колкото те от мен. Те се тревожат за собствената си репутация, която може да бъде накърнена от публикация във Facebook или Twitter, Instagram или LinkedIn. Това е гореща тема, която ги вълнува и която искам да дискутираме в клас.

Освен висшето си образование, аз съм в борда на директорите на Колежа по комуникации на университета, който завърших, „Пен Стейт”. Така че има някакъв опит по отношение на това какво се преподава в съвременните институции.

Мнозина сред образователната администрация опитват да догонят случващото се, защото висшето образование в комуникациите често е било стъпка зад частния сектор по отношение на изследваните научни тематики като мениджмънта на репутацията, социалните медии, дигиталния маркетинг и други. Кадрите с кариера в агенции например често избират като второ занимание да преподават в университет или колеж. Ако тъкмо са спрели да работят, за известно време познанията им са много ценни за студентите, но след това се обезценяват с всеки изминал ден, в който те не са в полето на практиката. Няма нищо изненадващо в това. Главоблъсканицата е какво да се стори с наетите професори по комуникационни специалности, за да останат те ефективни и да бъдат водеща сила в хода на промените на пазара.

Някои университети като „Дрексел” имат програми за сътрудничество, в които студенти работят в частния сектор срещу определено заплащане, вършейки това, което желаят да работят след дипломирането си. Моята агенция наемаше такива студенти много преди да започне сътрудничеството ми с университета. Това е фундаментално умен начин студентите да научат какво наистина се случва в областта на специалността им. Същевременно работодателите получават ценен каталог от кадри и таланти преди дипломиране.

Има и други начини, чрез които учебните институции могат да останат в крак с времето по отношение на така бързо променящата се сфера на комуникациите и маркетинга. Професори от „Пен Стейт” са ме питали могат ли да прекарат няколко дни в сянка и да наблюдават как работи екипа ни в Brownstein Grup. Така се снабдяват със свежо мислене и научават практики, които разказват пред аудиторията от студенти. Много умното от тяхна страна. Сигурен съм, че има много други подобни примери.

За жалост, когато разговарям със студенти и току-що получили дипломата си висшисти в други университети отговорите на младежите често са тревожни. Някои от тях чувстват, че са научили повече за маркетинга през едно конкретно лято на стаж, отколкото през четирите си години обучение. Чувал съм, че преподаватели обещават теми за интегрирания маркетинг, а преподават само традиционни маркетинг тактики. Студенти се оплакват, че предметът „мобилен маркетинг” изобщо не е бил в програмата им.

Много бих желал да видя професор по маркетинг, който преподава мобилен маркетинг като предава информацията си и под формата на материали за iPhone-а или смартфона с операционна система Android, вместо само да препоръчва учебници.

Като родител на три деца в гимназия знам какво е да плащаш сумата за образованието им. Ужасява ме да си помисля колко голяма част от таксите, които плащаме, отиват безсмислено. Предлагам агенции с различна големина да отворят вратите на университетски преподаватели, които искат да се учат от практиката и да останат на ниво. Окуражавам повече университети да стартират програми за взаимно сътрудничество и да настояват студентите им да правят смислени летни стажове по специалността.

Иначе рекламните, пиар и медийни агенции ще трябва да губят ценни ресурси, за да учат новодошли младежи и на това, което трябва да са научили в университета.