Умира ли прессъобщението?

Някога, когато интернет бе ресурс, до който трябваше да отидеш, и пощата и факсът бяха ключови начини да се разпространява подробна информация, прессъобщенито беше водещо. Тези дни отдавна са в миналото.

Защо?

• Журналистите не искат да пишат нещо, което вече е излязло. В миналото читателите имаха малко медийни ресурси, от които да се информират. Днес, секунди, след като си публикувал прессъобщение в интернет, то вече не е в "новите новини". Историята е на един клик разстояние от всеки от милиардите хора с интернет връзка. Разбира се, можеш да си пратиш съобщението под ембарго да не се публикува преди даден час, но дори това сигнализира на журналистите, че изпращаш същата история на десетки техни конкуренти.

• Алгоритмът за търсене в Google не помага. За известно време спасителният пояс на прессъобщението беше оптимизацията (SEO). Идеята бе, че като пишем прессъобщения, ще подобрим видимостта си в интернет търсачките. Вярно е, че създаването на повече качествено съдържание от фирмата подобрява резултатите от показване на сайта й в интернет търсенето. Но прессъобщението е най-малко ефективният тип съдържание. От Google посочиха, че изключват съдържание, което фирмата плаща, за да разпространява, и няколко пъти предупредиха изрично да не се слагат „неестествени” линкове в прессъобщения.

• Хората не искат да споделят скучни неща в социалните медии. Социалните медии също се смятаха за чудотворен лек, който ще спаси пресрилийза, след като при публикациите му в интернет стана възможно да се вгражда бутон за споделяне. Проблемът е обаче, че хората трябва да искат да споделят това съдържание с приятелите си и последователи. Формалното съобщение от фирма обикновено не се вписва в потока на каналите за споделяне.

• Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) в САЩ например не го изисква. Според нея публичните компании в страната могат да информират инвеститорите си, като публикуват данни за състоянието си в сайтовете си, вместо да използват услугата изпращане на прессъобщение. Комисията дори посочва, че информацията може да се споделя и в социалните медии, стига инвеститорите да знаят къде да я търсят.

Тук идва тази част от статията, в която обикновено се очаква авторът да скочи към съвети какво да се прави, съгласно описаната до момента ситуация. Но, това би било все едно да се омъжиш за кралицата два месеца след смъртта на краля, по Шекспир. Преди да започна да възхвалявам заместителите му, бих искал да подчертая позитивите и проблемите на прессъобщението, които могат да се продолеят, за да бъде то от полза. 

• Прессъобщението дава директен достъп до историята и основните факти в нея. Един от проблемите му, които могат да се разрешат, е че налага на комуникаторите да мислят коя линия на историята искат да изведат на преден план. Понякога се налага да се пресмятат статистики от него (а то всъщност е затова). Да се пишат цитати и да се одобряват цитати. Стилистиката на езика трябва да се коригира. Тези проблеми все още съществуват.

• С него се разпространяват снимки и видео. Снимките и видеото днес са по-важни от всякога и все още трябва да се доставят незабавно.

• Дистрибуцията му е лесна. Неговото развитие обаче ни накара да се замислим за един съществен въпрос: "Как някой ще види това нещо?" За жалост, много компании с времето реагираха като изпращаха съобщение в публичното пространство и забравяха за него. Смъртта на прессъобщението, каквото го познавахме от аналоговите времена, ни накара да осъзнаем, че стратегията за дистрибуция на фирмената информация често е толкова важна, колкото самото й съдържание.

Грегъри Галант, изпълнителен директор и съосновател на Muck Rack – американска мрежа за свързване на журналистите с пресинформация от фирми, наричана „един от най-полезните инструменти за медийни професионалисти” от The Next Web. Галант е и член на клуба на ексклузивните първи имена в Twitter. Там е следван под името @gregory.

Текстът е публикуван в comprehension.prsa.org