Анжела Недялкова и Георги Тошев - първите българи в глобалната кампания на Johnnie Walker "Не говори. Действай" - Реклама

Двама българи стават част от глобалната кампания THE WALKERS на Johnnie Walker, скоч уиски номер едно в света*. Стартирала през миналата година тя трансформира легендарния слоган KEEP WALKING в призив за всеобщ прогрес и представя героите на нашето съвремие, които не са само посланици на марката, но и двигатели на позитивни промени в обществото.

Към първите WALKER посланици на кампанията - Ейдриън Броуди и Мила Йовович сега се присъединяват журналистът Георги Тошев и актрисата Анжела Недялкова. Те се включват в движението “The Walkers“ като точните хора, носители на духа на Johnnie Walker, които през целият си досегашен път са доказали, че посоката за тях е само една – напред.

Точно както историята на Johnnie Walker, Анжела и Георги никога не са ходили по oтъпкани пътеки в живота си. Напротив – те са доказателството, че движението напред и преодоляването на границите са това, което ни прави хората, които сме.

Johnnie Walker представя историите на Анжела и Георги, за да вдъхновят те хората да продължават напред, да поемат по нови, вълнуващи пътеки и да не се отказват, независимо какво се изпречва на пътя им, защото успехът винаги си заслужава.

WALKER Анжела Недялкова

Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – истинско вдъхновение за своето поколение и за авантюристите от всички възрасти. Тя никога не се отказва, бори се с несгодите с хъс и винаги успява да стигне до там, където е решила.

- Участвате в кампания на Johnnie Walker със слоган “Не говори. Действай.“ Как това послание отговаря на характера Ви?

- Животът винаги ме е поставял в предизвикателни ситуации, както и аз самата, и това е било основната ми мисъл – не говори, действай. Неслучайно е клише фразата “животът е твърде кратък” и тази мисъл се загнезди в съзнанието ми от крехка възраст. Няма време за приказки – трябва да се действа, за да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, буквално няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш докато ти се дава този шанс.

- Има ли изобщо нещо, което може да Ви спре? Кога е разумно според Вас човек да преосмисли посоката, която е избрал, и има ли за Вас път назад?

- Само две неща могат да ме спрат – смъртта и ако залитна повече в клопката на съмненията. Само над второто имаме контрол и е добре да се възползваме, за да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е енергия, която тече като река, а реката не тече назад. Дори да се “върнем” към дадено начинание или ситуация, то никога няма да е същото като преди.

- Преживели сте доста, но винаги сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които сте най-горди, че сте прекрачили?

Личните си, разбира се. Това да се преодолея, независимо за каква ситуация става дума. Така се прогресира.

- Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?

- Жадна съм за живот. Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и искрена от това. Каквото и да става, не спирам да вървя напред, защото нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме онова, което нося в себе си като душевен свят и ценности. Всичко останало е преходно.

- Имало ли е моменти, когато всички са Ви казвали, че нещо няма как да се получи, но Вие не сте се отказали и сте ги опровергали?

- Случвало се е, да.

- Кое е най-голямото Ви вдъхновение?

- Фантазията ми, способността ми да се “вкарвам” в различни настроения и състояния на духа чрез нея. Музиката. Това, че каквото и да става, винаги, винаги, винаги можем да открием нещо тотално ново и да започнем ‘’наново”.

- Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви до момента и как го преодоляхте?

- Да не се разклатя от емоциите, които ме връхлитаха, да остана здраво стъпила на земята. Преодолях го като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дългосрочни цели (без огромно значение дали ще ги постигна – просто, за да не губя фокус), отбирах си внимателно хората около мен и се поддържах вдъхновена.

- Заслужава ли си човек сам да проправя пътеки на места, откъдето никой не е минавал?

- Абсолютно! Там е най-интересно!

- Какво бихте казали на хората, които знаят какво искат, но се страхуват да направят първата крачка към него?

- Сменете нагласата си спрямо грешките и неуспехите. Замислете се колко значими открития са направени благодарение на нечии грешки. Обърнете се към детското любопитство и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии без да мислите за нищо друго. Ако ви е наистина интересно, то няма да имате време да отдавате голямо значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено съзнание за неочаквани обрати.

WALKER Георги Тошев

Георги е журналист, пътешественик, разказвач на истории и биограф на иконите на българската култура. Човек на действието, той е в постоянна надпревара с времето по пътя към поредното приключение. Независим и своенравен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и никога не следва отъпкани пътеки.

- Динамиката е част от живота ми. С годините се убедих, че действията, а не думите, ни променят и ни движат напред. Аз съм човек на думите, вярвам в тяхната сила и въздействие, но ако трябва да избирам между думи и действия, ще избера действията.

-Човешкият живот е непредсказуем и пълен с обрати. Вярвам в разума и пътя, който всеки от нас има. Да смениш посоката не е слабост, а стратегия, понякога необходимост. Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е лесно, но съм благодарен на обстоятелства и хора, които са провокирали тази промяна. Понякога да се върнеш назад може да те придвижи много по-напред по твоя път.

- Преживели сте доста, но винаги сте упорствали и сте продължавали напред. Кои са границите, които ви карат да сте най-горди, че сте прекрачили?

- Никога не се отказах да опитвам, да се променям, да търся начин и да се намеря в различни култури и обстоятелства. Оцелявах, не на всяка цена, но вървя по път, който смятам за важен за мен. Преживял съм гранични състояния, тежка катастрофа, изпитания – лични и професионални, раздели със скъпи хора, но не се пречупих, не изневерих на принципите си. Видях този свят. Обикнах го. Чувствам се навсякъде добре – от Африка през Антарктида и Австралия, до Азия и Америка, живея в Европа. Убедих се, че това, че сме различни, е качество, а не недостатък. Научих се да бъда благодарен. По принцип имам страх от много високо, но след като скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този страх. Познавам обаче добре лимитите си – човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен днес.

- Какво Ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?

- Вярата и спокойствието, че грешките са поправими. Важни са уроците! Журналистиката е динамична професия, особено днес в света на фалшивите новини и социалните медии, където всеки може да се изживява като журналист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното ежедневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което ценностите се променят, е моята лична задача. Помага ми семейството, приятелите, природата.

- Ежедневно, особено в България, се срещам с хора, чиято първа реакция е: „Няма да стане!“. Много е стимулиращо първото “не“, защото калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, мечта. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. Ал Пачино, АББА, Елиуд Кипчоге, Ани Лейбовиц, Кристо, Моника Белучи, Лив Улман, Роби Уилямс, Джон Лорд, Брайън Мей… са една малка част от важните ми срещи. И няма значение дали идваш от голяма или малка държава, дали 7 милиона или няколко милиарда говорят твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е важен в живота на човек. Благодарен съм, че съм го имал, но аз работя ежедневно за този шанс.

- Кое е най-голямото Ви вдъхновение?

- Дъщеря ми.

- Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви до момента и как го преодоляхте?

- Много са! Бях заплашван, неглижиран в началото, уволняван, но не се отказах. Работата ми със световни медии е била истинско предизвикателство. Научих много. Там трябва бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил до момента, и да започнеш отначало, на чисто. Научих много и днес знам какво мога и какво не искам да правя. Знам, че винаги ще бъда необходим с това, което съм научил. Мога да си намеря работа навсякъде по света. Това ми дава спокойствие. Държи ме буден!

- Заслужава ли си човек сам да проправя пътеки на места, откъдето никой не е минавал?

- Ако е любопитен – да, но не на всяка цена. Аз съм избрал този път, който не е лесен, но за мен е важен. Светът, макар и трошлив, е едно чудесно място за обитаване. Благодарен съм на съдбата, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкова различни хора, преживял съм много. Това ме зарежда с енергия, която имам необходимост да предам и на другите. Новият път е ново знание, а аз няма да се уморя да уча!

- Какво бихте казали на хората, които знаят какво искат, но се страхуват да направят първата крачка към него?

- Не е страшно! Направете не само първата, но и втората, и третата… Пътят ни е даден, за да го вървим. Пътят е движение. Не говори! Действай!

***

Johnnie Walker е скоч уиски марка номер едно в света (IWSR 2019), харесвана от хората в над 180 страни по света. От основаването й преди 200 години от John Walker и до днес, мастър-блендърите на марката винаги са преследвали вкус и качество над всичко останало.

Днешното портфолио от награждавани уискита на марката включва Johnnie Walker Red Label, Black Label, Double Black, Green Label, Gold Label Reserve, Aged 18 Years and Blue Label. Заедно те съставляват продажби от над 19 милиона каси годишно (IWSR, 2018), превръщайки Johnnie Walker в най-популярната скоч уиски марка в света.