4 големи геополитически изпитания пред Европейския съюз до края на годината

С риск да изкажем твърде очевиден коментар, 2019 г. не е 2023 г. През 2019 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен встъпи в длъжност, обещавайки "геополитическа Комисия". Оттогава Европейският съюз (ЕС) се сблъсква с една геополитическа криза след друга - пандемия, война в Европа и засилване на енергийната и търговската несигурност - и възприема ново преосмисляне и разбиране за геополитиката.

Но това не е един приключил процес. Втората половина на 2023 г. поставя четири големи изпитания, които ще разкрият реалността на геополитическите стремежи на ЕС. Тези изпитания подчертават чувството за неотложност. Продължаващите брутални действия на Русия в Украйна и призракът на китайската настойчивост, съчетани с факта, че през 2024 г. Европа ще избере нов Парламент и Комисия - а президентските избори в САЩ не са далеч назад - увеличават натиска за постигане на резултати.

Тест 1: Преговорите за тарифите за стомана и алуминий - лакмус за трансатлантическото единство

Представители на САЩ и Европа настояват, че трансатлантическите отношения са на изключително високо ниво, но напрежението по отношение на митата за стомана и алуминий рискува да наруши добрия тон. Наближаващият краен срок за решаване на проблема през октомври ще постави на изпитание реалността на търговската стратегия на Европа с най-големия ѝ партньор.

Въпросът за стоманата и алуминия беше проблем през целия период на председателствата на Байдън и фон дер Лайен. Въпросът датира от времето на администрацията на Тръмп, която на фона на разочарованието от излишъка на стомана и алуминий, който вреди на американските производители, наложи мита върху вноса на европейска стомана и алуминий, което пък доведе до безцеремонна трансатлантическа търговска война. През октомври 2021 г. администрацията на Байдън и ЕС временно паузираха дрязгите по отношение на митата, като оставиха спора настрана, а преговарящите трябваше да измислят решение до предстоящата есен. Без сделка или някакво временно решение обаче митата ще се върнат. Преговорите напредват бавно и вероятно ще стигнат до край.

Представителите на САЩ и ЕС имат всички основания да намерят компромис. ЕС и САЩ разчитат един на друг в търговията, а Европа преживява историческо отделяне на икономиките си от руската енергетика и едновременно с това се опитва да се "откъсне" от Китай. Устойчивите отношения с партньори като САЩ са от съществено значение за тези усилия. В същото време Брюксел не може да си позволи търговска война.

Преговорите са и тест за отворената стратегическа автономия на ЕС. Както се вижда от трудната дипломация на блока, търговските и индустриалните политики са един от най-предизвикателните аспекти на отношенията между САЩ и ЕС. Администрацията на Байдън даде ясно да се разбере, че категорично ще насърчава американската промишленост и екологичния преход като въпроси от национална спешност, дори ако това противоречи на интересите на приятелите. Законът за намаляване на инфлацията, подписан почти точно преди година, показа това болезнено ясно на Брюксел. Това накара ЕС, който е исторически бастион на свободната търговия от създаването на единния си пазар, да приеме по-дирижистки политики за изграждане на собствения си промишлен капацитет. Избягването на търговска война с най-големия търговски партньор на Европа и прокарването на собствените икономически интереси в преговорите с Вашингтон ще бъде от решаващо значение за икономическите планове на Европа.

Тест 2: Сделката с Меркосур - маркер за обхвата и границите на стратегията на ЕС за диверсификация

Малко преди срещата на върха на 17-18 юли между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) фон дер Лайен обеща да сключи дългоочакваното споразумение за свободна търговия със страните от Меркосур - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай - до края на годината. Сключването на споразумението ще бъде важен резултат във възстановяването на отношенията на Европа с Южна Америка и крайно необходима възможност за Европа да диверсифицира търговските си партньорства.

Подобно на повечето споразумения за свободна търговия, (понякога буквално) същината на сделката се свежда до достъпа до пазара и политиката. Европейците са обезпокоени от въздействието върху местните земеделски производители на южноамериканското селско стопанство, включително на говеждото месо, което ще доведе до понижаване на цените на европейския пазар. Европа също така постави допълнителен акцент върху устойчивостта и неутралността по отношение на климата, с което си навлече гнева на южноамериканските столици. Преговорите вървят бавно, но напредват. Срещите в кулоарите на форума на върха ЕС-СЕЛАК изглежда са били продуктивни.

Сключването на споразумение преди края на годината би било важен сигнал, че Европа може да се ангажира надеждно с партньори от глобалния Юг и да използва тези отношения за укрепване на икономическата сигурност на Европа. ЕС е един от най-големите търговски и инвестиционни партньори на страните от Меркосур, но изпитва затруднения да се ангажира с по-широкия регион и е изместен от Китай като главен партньор на Южна Америка, освен САЩ.

Европа търси партньори, за да балансира прекомерната зависимост от Русия и Китай, изразена в предложената от Комисията стратегия за икономическа сигурност. Особено след като сигурността на доставките на критични суровини - много от които се намират в Южна Америка - изостря европейското мислене за търговските отношения, една сделка представлява стъпка напред за Европа, за да докаже, че визията ѝ за свят на свободна търговия е подходяща за целта.

Тест 3: Разговорите с Украйна - знак дали ЕС наистина се стреми към разширяване

Войната на Русия в Украйна вдъхна нов живот на политиката на ЕС за разширяване. През юни 2022 г. Брюксел реши да предостави на Украйна "статут на кандидат", с което Киев тръгна по пътя към членство. Официалните преговори биха могли да започнат през декември и биха били важен сигнал за ангажимента на Европа към Украйна - и за намеренията на Европа.

Темпото на присъединяване на Украйна към ЕС обаче е хаотично. Зад тази скорост стои признанието, че Европа не може да си позволи сиви зони по границите си и че самият ЕС трябва да е в състояние да осигури сигурността на Европа. Макар че членството в ЕС няма да предостави същите гаранции за сигурност на Украйна като членството в НАТО, започването на преговорите ще покаже колко решен е ЕС да закрепи Украйна в Европа. Това би било и логичният завършек на

обещанието на ЕС да подкрепя Киев "толкова дълго, колкото е необходимо", като се основава на милиардите евро помощ, които ЕС е изпратил досега на Украйна, включително нарушаващото табуто предоставяне на военна помощ, финансирана от ЕС.

Сценарият за Украйна в ЕС има и по-широко политическо измерение: Разширяването налага и реформиране на ЕС. Европейските наблюдатели предупреждават, че ЕС не може да приеме Украйна, без преди това да промени вътрешните си структури и процеси. Преди всичко това вероятно ще изисква замяна на единодушието при вземането на външнополитически решения с гласуване с квалифицирано мнозинство, при което 55% от държавите-членки на ЕС, представляващи поне 65% от населението на ЕС, могат да одобрят дадено решение. Други се опасяват, че селскостопанският сектор на Украйна може да разруши системата на ЕС за земеделски субсидии и да срине цените, след като Украйна се присъедини към единния пазар.

Въпросът не е само за Украйна. Кандидатите за членство в ЕС от Западните Балкани от години се бавят в чакалнята на Европа. Бързото придвижване на Украйна за сметка на другите рискува да подкопае още повече и без това крехкия авторитет на ЕС в този регион. Въпреки това забавянето, реално или не, на пътя на Украйна към ЕС би застрашило инерцията и би нанесло политически вреди на легитимността на блока.

Тест 4: Преговорите по Акта за изкуствения интелект - готов ли е Брюксел да посрещне новите технологични реалности

Цифровите регулации на ЕС вероятно са най-влиятелните политики, които излизат от Брюксел, а Законът за изкуствения интелект ще провери силата на блока в областта на технологичното регулиране. Законът за изкуствения интелект (AI Act) е първият по рода си акт, който регулира областта на изкуствения интелект (ИИ). В него се определя европейският подход към технологиите, основан на риска, като се добавя надзор върху високорисковите ИИ и се посочва кои употреби трябва да бъдат напълно забранени. Актът за изкуствения интелект беше одобрен както от Европейския парламент, така и от Съвета на Европейския съюз, и започва "тристранни" преговори между съответните органи на ЕС за уточняване на подробностите по комбинираната версия. Испания, която понастоящем председателства Съвета на ЕС, заяви амбицията си да приключи преговорите по време на мандата си, който приключва в края на годината.

Увлечението по изкуствения интелект привлече вниманието на технологични ентусиасти, журналисти, коментатори и крайни потребители. За политиците той носи геополитически потенциал да промени икономиките и обществата. Как и кога се използва ИИ - включително за неща като полицейска дейност, генериране на дезинформация, социални оценки и други - всичко това показва необходимостта от действия, особено когато други страни като Китай разработват свои собствени планове за доминиране в това пространство.

Европа не трябва да губи инерцията си. Колкото по-бързо Актът за изкуствения интелект премине през законодателния процес на ЕС, толкова по-бързо може да бъде приет и ще помогне да се определи дали ЕС ще успее да регулира това пространство. В същото време само регулирането няма да даде възможност на ЕС да спечели надпреварата за иновации в областта на ИИ, в която той вече изостава. ЕС също така разви визия за цифров суверенитет - или, според някои критици, протекционизъм - която ще има последици за Съединените щати и техните многобройни компании за ИИ, водещи в надпреварата за ИИ. Окончателният текст на Акта за ИИ ще бъде важен, за да се прецени как ЕС балансира визията си за доминиращата позиция на ЕС в цифровото регулаторно пространство и да докаже, че блокът продължава да определя дневния ред за регулиране на световните технологии, като същевременно създава пространство за базирани в ЕС иновации и конкурентоспособност в областта на ИИ.

Последните четири години не осигуриха много почивка на политиците в Брюксел. Постоянните кризи ги държат на крак и в кабинетите им. И все пак въпреки тези кризи - или по-скоро заради тях - ЕС възприе нов геополитически начин на мислене и предприе стъпки за превръщане на амбициите в реалност. Важно е как ЕС ще се справи с изпитанията през следващите месеци, за да покаже, че Европа може да постигне резултати.