Африка остава без квалифицирана работна ръка

Високопоставен служител от здравното министерство на Зимбабве обяви през ноември миналата година, че над 4000 квалифицирани служители - лекари, медицински сестри и други здравни работници - са емигрирали, за да работят в чужбина. 

Тази цифра обхваща 1700 добре обучени медицински сестри, напуснали работа през 2021 г. и други 900, които са го направили миналата година. Секторът е в криза и свидетелство за това е фактът, че през юни 2022 г. той бе обхванат от голяма стачка с искане заплатите да се изплащат в щатски долари вместо в зимбабвийски долари, тъй като местната валута продължава да се обезценява заради инфлацията, пише италианското издание "Интернационале".

В момента по данни на Световната здравна организация (СЗО) правителството в Хараре изпитва трудности да поддържа здравното обслужване в страната, още повече с оглед на увеличаването на населението. Зимбабве е една от страните с ниски доходи, в която броят на здравните работници е под 23 на 10 000 жители. Този праг се смята за критичен от СЗО и под него не е възможно да се предоставят жизненоважни здравни услуги

Много от специалистите от африканската страна, заминали за чужбина, са намерили работа във Великобритания, която макар и да няма проблеми с развитието, също страда от недостиг на квалифициран персонал, допълва БТА. Проблемът с напускането на медицински сестри засяга отблизо и Кения, както твърди журналистката Бети Гучу в статия в платформата "Елефънт". Заплатите, предлагани от клиниките и специализираните домове за грижи в САЩ, Канада, Австралия, Ирландия и Великобритания са значително по-апетитни, отколкото тези, които квалифицираните специалисти биха могли да получат в родните си страни. 

По тази причина напускането се превръща в най-разумния избор, въпреки че означава сериозно, дори кризисно отслабване на местното здравеопазване. От 90 000 кенийци, които работят в САЩ, над една четвърт са медицински сестри. 

Нигерийският журналист Аану Адеойе написа във в. "Файненшъл таймс", че Великобритания наред с Канада е истинско "Ел Дорадо за младите нигерийци", още една африканска страна, от която е налице изтичане на мозъци. Този феномен засяга най-вече образованите млади хора от средната класа, за които емигрирането в чужбина в търсене на работа (основно в англоезичните страни) е една от основните грижи. През 2019 г. проучване на американския изследователски център "Пю" (Pew) показа, че 45 на сто от възрастните нигерийци са планирали да емигрират в рамките на пет години. Това е най-високият процент в цял свят. 

Причините за този избор биха могли да са много, но най-напред се нареждат несигурността и широко разпространената престъпност в Нигерия. Според данните на британското вътрешно министерство през 2021 г. са били издадени почти 16 000 визи на нигерийски граждани за "квалифицирани служители", сред които лекари, медицински сестри, инженери в областта на информационните технологии и бизнес консултанти. Германия също е популярна дестинация за висококвалифицираните нигерийци. "Ако хвърлите камък в Берлин, рискувате да ударите нигерийски софтуерен инженер", цитира Адеойе, шега, която циркулира след берлинските специалисти в областта на информационните технологии.

Публикуваното през лятото на 2022 г. проучване за младите хора в Африка на южноафриканската фондация на семейство Ичиковиц потвърждава тази тенденция. То е проведено сред 4500 младежи на възраст между 18 и 24 години от 15 различни африкански страни. Най-оптимистично настроени за бъдещето на страните си са били младежите от Руанда, Гана и Уганда, а най-голям песимизъм са демонстрирали нигерийците (според 95 на сто от интервюираните страната им върви в грешна посока), следвани от замбийците и кенийците. Причините за емиграцията са свързани най-вече с икономическите и образователни възможности  в чужбина.

Същото проучване, проведено преди пандемията, е дало съвсем различни резултати. По-голямата част от интервюираните биха искали да останат в родните си страни и да устроят живота си там. Ситуацията се е променила с КОВИД-19 и многобройните социално-икономически последствия от пандемията. Към днешна дата мнозина от младите хора в Африка биха искали да се установят в Европа, САЩ или Южна Африка, която е смятана за "Свещения Граал" от младежите на континента. Това обаче не се отнася за самите граждани на Южна Африка, които също искат да напуснат страната и да си потърсят работа на друго място. 

Да се спре заминаването на младите хора от континента е от фундаментално значение за всички и с оглед на това, че се очаква през 2030 г. 42 на сто от младите хора в света да се родят в Африка. От ключова важност за развитието на континента е тези млади хора да си останат "у дома". Сенегал се опитва да направи именно това, пише в. "Монд", цитирайки думите на президента Маки Сал. 

"Нужни са ни инженери, техници и квалифицирани работници, тъй като страната ни е в стадий на изграждане и ни трябват най-добрите мозъци", заяви той. Правителството в Дакар е създало подготвителни класове в големите училища (институти за висше образование по модела на френските), специализирани в природни науки. Целта е да се избегне дори най-младите студенти, които все още не са се ориентирали накъде да поемат, да завършат образованието си в чужбина. В същото време стипендиите за обучение в чужбина също са били орязани.

Френският вестник припомня случая с Диари Соу, сенегалската студентка, учила в елитен парижки лицей благодарение на стипендия на правителството за много надарени ученици. Тя обаче изчезва в началото на 2022 г., за да избяга от прекомерния натиск, на който е била подложена.

Има обаче и такива, които се завръщат в Африка. Журналистът Аану Адеойе разказва, че се е върнал в Нигерия и по-точно в Лагос, отказвайки се от простотата на живота в европейски мегаполис, за да се озове сред адския трафик и напълно сам, тъй като всичките му приятели са в чужбина. Според него обаче Нигерия и в частност Лагос имат своето очарование и могат да предложат възможности. Най-вече за тези, занимаващи се с журналистика като него и са в постоянно търсене на нови истории, които да разкажат. Въпросът е обаче дали и емигрантите с други професии могат да намерят поле за изява и това се отнася не само за Нигерия, а за цяла Африка.