Арктика се превръща в нов фронт за ЕС в борбата със зависимостта от Китай

Европейският съюз става все по-зависим от Арктика за постигането на целите си в областта на климатичния преход и отбраната, а блокът трябва да мобилизира усилия за използване на собствените си критични суровини в Далечния север, за да намали зависимостта си от Китай. Това заяви представител на Европейската комисия.

Говорейки във вторник на събитие, посветено на стратегията на ЕС за Арктика, специалният пратеник на блока по въпросите на Арктика Юрки Катайнен заяви, че войната в Украйна, нарастващото влияние на Китай и променящата се политика на САЩ са променили фундаментално геополитическото и икономическото значение на региона, предава Euronews.

„Ставаме все по-зависими от Арктика — икономически и военно. Арктическият регион ни осигурява широк спектър от критични суровини, които досега сме внасяли, до голяма степен от Китай“, каза Катайнен пред аудитория в Брюксел.

„Разбрахме, че това вече не е устойчиво. Трябва да използваме собствените си ресурси.“

ЕС проявява особен интерес към редкоземните метали, които са от ключово значение за производството на чисти и отбранителни технологии като слънчеви панели и батерии, и в тази област блокът все още е почти изцяло зависим от Китай.

Гренландия е сред световните лидери по залежи на неразработени редкоземни елементи, с огромни находища в райони като Кванефелд и Танбрийз. В Северна Швеция, Норвегия и Финландия има действащи и развиващи се проекти за добив на мед, кобалт, литий и други критични метали.

Катайнен, който беше еврокомисар по въпросите на конкурентоспособността по време на мандата на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, заяви, че зависимостта от Пекин за материали, жизненоважни за индустрии като вятърната енергетика, вече не е устойчива — нито от гледна точка на околната среда, нито от гледна точка на икономическата сигурност.

Според Катайнен решението не е просто да се откриват още мини — тъй като Европа вече разполага с минерални залежи и проекти за добив, особено в Северна Европа — а да се инвестира в капацитет за преработка, който е една от най-слабите области на блока.

Според данни на платформата за цифрово разузнаване Energy Solutions Intelligence, към август 2026 г. ЕС добива приблизително 3% от необходимите му критични суровини, преработва около 15% и рециклира приблизително 10%. Това оставя структурен дефицит съответно от 7%, 25% и 15% спрямо задължителните цели на блока.

Северноевропейски център за преработка на ЕС
В изказването си във вторник Катайнен предложи модел, който описа като „централна кухня“, потенциално разположена в Северна Швеция или Финландия. Там суровините, добивани от различни европейски мини, биха могли да бъдат преработвани и разделяни на отделни редкоземни елементи.

Идеята е да бъде създаден европейски център за преработка, който да снабдява множество индустрии и едновременно с това да намали зависимостта от китайската преработка.

„Изграждам модел (...), който взема всички суровини, скалите, и разделя различните редкоземни елементи един от друг. И за да стане това възможно, трябва да ви помолим да регулирате цените, да организирате складови съоръжения за тези елементи и да осигурите инвестиционна подкрепа“, каза бившият еврокомисар.

Той предупреди, че подобни проекти ще изискват повече от частен капитал. Като пример той посочи модела InvestEU — програма, създадена да стимулира икономиката на блока чрез привличането на мащабни частни инвестиции.

През 2021 г. ЕС обяви планове за откриване на дипломатическа мисия в Арктика и се ангажира да защитава околната среда в региона. През март 2024 г. Европейската комисия откри свой офис в Гренландия. Катайнен заяви, че освен за минералите Европа трябва да обмисли нови форми на публично-частно сътрудничество и споделяне на разходите за арктическа инфраструктура, включително ледоразбивачи.

В момента Русия разполага с повече от 50 ледоразбивача, включително 7 атомни, което е повече от броя на ледоразбивачите на всички останали държави взети заедно.

Скъпите ледоразбиващи кораби могат да изпълняват едновременно няколко функции, заяви финландският представител на ЕС. Те могат да подпомагат операциите по сигурността, като същевременно служат като научноизследователски платформи и събират данни за околната среда и други научни цели.

Въпросът за коренното население

Стратегическият стремеж към Арктика обаче поставя ЕС пред деликатен баланс: да осигури достъп до природните ресурси, без да повтаря неустойчивия добивнически подход, който критикува в други части на света.

Във вторник млада жителка на Арктика оспори думите на Катайнен заради това, което тя определи като безнаказаността, с която държави като САЩ, Русия и до известна степен Китай действат в региона.

Тя постави под въпрос дали езикът на ЕС за това, че става „все по-зависим“ от Арктика, не крие риск местните общности и природните ресурси да бъдат превърнати в инструменти на европейската икономическа сигурност.

В отговор специалният пратеник на ЕС призна, че Европа се нуждае от по-последователна политика спрямо Арктика именно защото зависимостта ѝ от региона нараства. Той също така заяви, че индустрията на ЕС е „далеч най-устойчивата в сравнение с индустриите на други държави“.

„Това е цялата стойност за нас. Но трябва също така да обръщаме внимание на икономическата си сигурност и на устойчивостта в този смисъл“, предупреди Катайнен.

Той лансира идеята за общоевропейска „политика на добросъседство“ за Арктика — механизъм, който би дал на държавите от ЕС, които не са арктически страни, по-голямо участие във формирането на политиката спрямо региона, като същевременно създаде рамка за използване на европейски средства в Арктика.

Норвегия, Исландия, Канада и потенциално Обединеното кралство биха могли да бъдат ключови партньори извън ЕС, особено по отношение на научните изследвания и инфраструктурата.

Бившият еврокомисар свърза политиката на добросъседство с необходимостта от по-добър диалог с местните и коренните общности. По думите му ЕС се нуждае от тяхното мнение относно това къде трябва да бъдат насочени инвестициите и как да бъде гарантирана устойчивостта.