Аржентина може да стане дестинация за депортации на САЩ

Съединените щати и Аржентина водят напреднали преговори за подписване на споразумение, което да позволи на САЩ да депортират имигранти от други държави в южноамериканската страна, съобщава The New York Times, позовавайки се на информация от източници.

Преговорите се провеждат в момент, когато администрацията на Тръмп е мобилизирала широкообхватна и агресивна кампания за депортации, включително изпращане на имиграционни служители в американски градове, понякога с фатални последствия.

Обсъжданията се случват, докато аржентинското правителство засилва антимигрантската реторика под ръководството на президента Хавиер Милей. Властите в Аржентина заявиха, че са извършили рекордни по брой експулсации и изпращат множество полицаи в предградията на Буенос Айрес, за да държат ситуацията с мигрантите под контрол.

Въпреки че споразумението все още не е финализирано, преговорите подчертават желанието на Милей да укрепи съюза си със САЩ и да подкрепи репресиите на президента Тръмп, дори ако това противоречи на собствената му антимигрантска политика у дома.

Администрацията на Тръмп все повече разчита на т.нар. споразумения за депортация в трети страни, за да изпълни обещанията за масови депортации. 

Администрацията на Тръмп вече е депортирала мигранти от други държави в няколко страни, готови да ги приемат, включително Коста Рика, Ел Салвадор, Есватини и Панама. Тези депортации са подложени на юридическо разглеждане, но съдилищата до момента позволяват тези процеси да продължат.

Временният заместник-министър на външните работи на Аржентина, Хуан Наваро, е подал предложение по-рано този месец за финализиране на споразумението за трети страни, според американски правителствени записи. Външният министър на Аржентина, Пабло Кирно, е направил ангажимент пред американските власти да влезе в споразумението, показват документите.

Споразумението ще позволи на САЩ да изпращат чужди граждани в Аржентина, хиляди километри южно от Вашингтон, с идеята оттам те потенциално да бъдат насочвани с полети обратно към родните им страни.

Според предложеното споразумение Аржентина ще приема лица, задържани близо до границата скоро след незаконното им влизане в САЩ, пише още The New York Times.

Детайлите за прилагането на споразумението остават под обсъждане: администрацията на Милей е изразила опасения за риск от обществена реакция и за собствените си усилия да ограничи миграцията в Аржентина. Други пречки включват потенциалния финансов товар за страната на фона на бюджетните съкращения на Милей и липсата на инфраструктура за настаняване и транспортиране на мигранти.

Ако се постигне споразумение, Аржентина ще се присъедини към други южноамерикански държави, които са сключили подобни сделки със САЩ, включително Парагвай и Еквадор, чиито лидери също са политически съюзници на Тръмп.

През септември САЩ предложиха спасителен пакет от 20 милиарда долара на Аржентина, който бе от ключово значение за укрепване на позициите на президента Милей преди важни междинни избори.

През по-голямата част от модерната си история Аржентина е разглеждала имиграцията като основополагащ принцип на националната идентичност и не като тема, която да предизвиква политически разделения. Страната е изградена от вълни на новодошли, а чуждестранните граждани дълго време са били възприемани като част от националната тъкан, което е довело до сравнително либерална имиграционна политика. Антимигрантските платформи обикновено не са част от предизборните кампании, както е в други страни.

Въпреки това, Милей се стреми да се представи като лидер на глобалната десница и близък съюзник на Тръмп, и започна да критикува масовата миграция, твърдейки, че западните страни са изоставили националните си интереси в полза на масовата миграция.