Австрия привика посланика на Босна и Херцеговина във Виена след обидни изказвания на Милорад Додик

Министерството на външните работи на Австрия извика на разговор Синиша Бенкун, посланика на Босна и Херцеговина във Виена, във връзка със словесните нападки от страна на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик срещу австрийския външен министър Беате Майнъл-Райзингер. Това съобщава обществената медия ОРФ (Austrian Broadcasting Corporation).

Заповед за арест и забрана за влизане в Австрия

През март държавната прокуратура на Босна и Херцеговина издаде заповеди за арест на Милорад Додик и още двама високопоставени политици от Република Сръбска. Вследствие на това на Додик беше забранено да влиза на територията на Австрия, припомня ОРФ.

Додик: „Идиоти“ и „висша раса“

Додик разкритикува визитата на Майнъл-Райзингер в Сараево в началото на април. В интервю за австрийския вестник „Пресе“ той нарече някои министри в Австрия „идиоти“:

„Когато един министър, който е на поста си само от няколко дни, пътува до Сараево и се поддава на атмосферата на потупване по рамото, това показва, че в Австрия има и съмнителни министри“, коментира Додик.

Пред онлайн изданието на списание „Профил“ той добави:

„Австрийският външен министър вероятно вярва, че принадлежи към по-висша раса. Това не е така. Ще направя всичко възможно, за да гарантирам, че нашата сръбска общност в Австрия ще се организира и ще изразява своята воля.“

Европейски отзвук: „непоносими“ обиди

Хелмут Брандщетер, ръководител на делегацията на либералната партия НЕОС в Европейския парламент, осъди остро изказванията на Додик. В интервю за АПА (Австрийската прес агенция) той заяви:

„Това показва, че Додик е притиснат до стената. Обидите му са непоносими и представляват невероятна наглост.“

Контекст: Посещение в Белград и структурата на Босна и Херцеговина

Майнъл-Райзингер посети Белград в началото на седмицата, където се срещна със сръбския външен министър Марко Джурич.

Босна и Херцеговина функционира по силата на Дейтънското мирно споразумение, подписано през 1995 г. Страната е разделена на две полуавтономни части:

• Република Сръбска – населена предимно с босненски сърби

• Федерация Босна и Херцеговина – съставена от бошняци (босненски мюсюлмани) и босненски хървати

Всяка от частите има собствено правителство, парламент и полиция, но съществуват и общи институции на държавно ниво: съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.