Да харесваш крайностите: Движещите сили на политическото разделение

Професорът от Харвард Амит Голденберг разказва как хомофилията и акрофилията в политиката засилват враждебността и отчуждението между хората

Случвало ли ви си е да мислите, че всички в социалните мрежи имат по-радикална гледна точка от вашата? Често обвиняваме социалните мрежи за какофонията от политически радикални мнения. В крайна сметка компаниите, които стоят зад тях обикновено се интересуват от популяризирането на най-емоционално зареденото и привличащо вниманието съдържание и гледни точки.

Но моите колеги и аз проведохме проучване, което показа, че потребителите на тези платформи носят част от отговорността. Ние установихме, че хората предпочитат да общуват с онези, чиито възгледи са по-радикални от техните собствени.

Доскоро изследователите вярваха, че основният принцип, който влияе върху начина, по който избираме да се социализираме, е това, което древните гърци наричат ​​хомофилия или любов към подобието. Политическата хомофилия - симпатия към хора с едни и същи политически възгледи - е едно от най-добре документираните трайни явления в социалните науки. Това засяга начина, по който избираме града, в който живеем, училище, партньор, хобита и дори музика.

Политическата хомофилия става все по-интензивна. Например в Съединените щати през 1960 г. 4% от демократите и 5% от републиканците съобщават, че биха се разстроили, ако детето им се омъжи за член на друга партия. До 2010 г. този брой се е повишил до 33% демократи и 49% републиканци. Хомофилията води до политическа сегрегация, която от своя страна увеличава враждебността и поляризацията.

Но хомофилията не е единствената движеща сила зад разделението. В нашето изследване установихме, че хората са привлечени не само от онези, които са политически подобни на тях, но и от тези, които поддържат по-крайни версии на нашите преценки. Тази склонност се нарича акрофилия или любов към крайностите.

В поредица от проучвания помолихме повече от 1200 души да оценят реакциите си на различни политически ситуации. Например участниците определяха  емоциите си при вида на снимки на полицейска бруталност, и изразяваха мнението си по теми като контрола върху оръжията, лова и увеличаването на военните разходи. Между всяка задача питахме участниците за техните емоционални реакции. След това им показахме отговорите на други шестима респонденти.

Тези отговори бяха от отделни участници с различни политически възгледи, които бяха изразили мнението си по същите теми и снимки в предишно пилотно проучване. След това помолихме участниците да изберат чии мнения биха искали да видят в следващите етапи на експеримента. Резултатите показаха, че като цяло хората избират хора със сходни възгледи (политическа хомофилия) и ги привличат крайностите (политическа акрофилия). Независимо дали са либерали или консерватори, участниците са склонни да избират съмишленици, чиито възгледи са по-крайни от техните собствени.

Влечението към крайности може да се дължи на много фактори. Фанатичните или дълбоко емоционални хора могат да ни дадат по-остри аргументи за следващата политическа дискусия в интернет или на семейни вечери. В допълнение, хората с крайни възгледи могат да бъдат по-активни и да изглеждат по-последователни, тоест тяхното мнение по редица въпроси по-ясно съответства на една политическа идеология. Тези черти могат да бъдат привлекателни.

В скорошно проучване аржентинският социолог Федерико Цимерман и колегите му помолиха 2632 души да проведат политическа дискусия с непознат и след това да оценят колко го харесват. Участниците в проучването предпочитат събеседници, които изразяват по-уверени и идеологически последователни политически възгледи, за разлика от тези, които имат по-двусмислени или амбивалентни възгледи.

Ние открихме и още една закономерност, която помага да се обясни политическата акрофилия. В едно проучване помолихме хората да назоват гледните точки, които според тях са най-характерни за тяхната политическа група. Участниците, които са по-склонни да общуват с хора с по-екстремни възгледи, също така са склонни да вярват, че типичният член на тяхната политическа група има по-екстремни възгледи от тях самите

Тези резултати предполагат, че коригирането на предварителните представи на хората за собствените им политически пристрастия може да помогне за намаляване на акрофилията. Като цяло е ясно, че е малко вероятно най-крайните членове на една група да отразяват "средните" възгледи в тази общност. Въпреки това някои хора в проучването искрено са вярвали, че е така. Следователно подпомагането на хората да оценяват по-точно своята група би могло да намали проявите на акрофилия и да предостави информация за това как хората формират своите възгледи. Ако срещаме по-малко крайни възгледи в социалната си среда, нашите идеи също могат да станат по-малко крайни, което може да намали по-нататъшното отчуждаване и поляризация.

Много въпроси, свързани със силата на акрофилията, все още чакат отговор. Например изследването позволява да се предположи, че хората може би търсят и избират по-крайни гледни точки в социалните мрежи и други медии. Но не знаем дали тези тенденции се отразяват и на приятелските отношения, брака или други социални връзки. Едно е да четеш с удоволствие за крайни възгледи, а друго е да общуваш редовно с човек, който има такива възгледи.

И все пак нашите открития показват, че е необходимо спешно да се направи допълнително проучване. Използвайки нашите данни, ние разработихме модели за симулиране на това как предпочитанията на хората към сходни и крайни гледни точки могат да доведат до нови социални връзки. Установихме, че комбинацията от акрофилия и хомофилия вероятно води до бърза самоселекция на хората в по-крайни лагери. В крайна сметка този модел ускорява сегрегацията и затруднява сътрудничеството, компромисите и намирането на общи позиции - все основни характеристики на едно здраво общество.

Източник: Scientific American