Дания тръгва на лов за чужда работна ръка

"Намираме се по средата на война в Европа, безпрецедентна енергийна криза и главоломна инфлация, но въпреки това все още се нуждаем от много работна ръка за нашите предприятия". Това е молбата за помощ от Ларс Сандал, главен изпълнителен директор на Датската индустриална конфедерация. Най-бързото и най-обхватно решение може да бъде търсенето на работници в чужбина (хора, наети в техните страни, които са готови да напуснат не поради необходимост, а поради амбиция), като се възползват от предимствата на датския пазар на труда и нейната икономика: по-високи заплати и огромна социална държава, пише eleconomista.es. 

Въпреки че икономическата ситуация е драматично несигурна в глобалната икономика, първата грижа на датските компании е липсата на работна ръка. Компаниите твърдят, че имат сериозни проблеми с намирането на персонал на много стеснен пазар на труда, продукт на икономика, която расте с добри темпове от години (с изключение на ковид паузата), намаляваща демография и законодателство, което е прекалено рестриктивно по отношение на имиграцията. Датските власти и институции (като Националната банка на Дания) търсят решения, за да предотвратят компаниите да бъдат принудени да продължават да отхвърлят поръчки поради липса на персонал.

Датският пазар на труда е един от "най-горещите" в Европа от години. Фирмите не могат да запълнят свободните работни места, не могат да изпълнят всички поръчки и големият риск за бъдещето е проблемът да се задълбочи с напредването на демографския преход. Много икономики, страдащи от подобни проблеми, вече търсят в чужбина работници, за да се опитат да решат проблемите си, но в Дания те имат допълнителна пречка: законодателство, което строго контролира имиграцията.

Въпреки че Дания наскоро облекчи визите за работа в страната за граждани, които не принадлежат към Европейския съюз или Швейцария (те могат да влязат в скандинавската страна, за да работят без много пречки, бел. авт.), тези разрешителни за работа продължават да бъдат с много изисквания, не са лесни за получаване, трябва да се плати за тях и периодът им е ограничен.

Според Датската индустриална конфедерация, реформата на датската визова схема "не е достатъчна". Недостигът на персонал е "най-голямото предизвикателство" за датските здравни власти. През юни мнозинството в парламента се съгласи да намали горната граница на заплатите за чуждестранни работници, като де факто намали минималната заплата за получаване на разрешително за работа.

"Постигането на тази минимална заплата е един от няколкото начина, по които граждани на държави извън ЕС могат да кандидатстват за работни визи в Дания. Всички те включват строги критерии", пише вестник The Local.

"По време на последните две правителства не беше приложена честна реформа, която да увеличи предлагането на работна ръка. Това няма да работи [ако продължи] в трето поредно правителство", посочват от Индустриалната конфедерация на Дания. Тази институция иска от следващото правителство мерки, така че работната сила да се увеличи с поне 50 000 души.

Заетостта на почти рекордни нива 

Пазарите на труда в голяма част от Европа в момента са напрегнати, с ниски нива на безработица и исторически високи нива на заетост. Това намалява пристигането на граждани на ЕС в Дания. Коефициентът на безработица е 4,4%, а коефициентът на заетост е близо 80% (коефициентът на заетост е процентът на заетите лица спрямо общото население в трудоспособна възраст, бел. авт.).

Дания има 2,86 милиона заети, докато активното население е 2,98 милиона, показват последните данни на Евростат. Поради тази причина 50 000 души повече, които компаниите искат, число, което изглежда малко, могат да имат значение в страна като Дания, пише изданието.

Сектори с най-голям дефицит

Недостигът на работници в здравеопазването и социалните грижи попадат под светлините на прожекторите по време на предизборната кампания. На 1 ноември в Дания ще се проведат нови общи избори. Партиите търсят начини да намалят недостига на работна ръка, без да облекчават имиграционните закони. Последното може да има катастрофално въздействие върху изборните резултати на някоя от големите партии.

"Този ​​проблем няма да изчезне. Дори по време на война в Европа, енергийна криза и главоломна инфлация, все още имаме нужда от работна ръка за компаниите", казва Ларс Сандал, директор на Датската индустриална конфедерация.

Министърът на заетостта Петер Хумелгаард призна за проблема, но без да смее да даде конкретни обещания. "Ние сме много подготвени това да бъде ръководен от социалдемократите правителствен проект, който да работи и да осигури непрекъснато увеличаване на заетостта в Дания и да придобие квалифицирана работна ръка, от която много индустрии се нуждаят", каза той.

На "лов" за чужденци

От Националната банка на Дания смятат, че ключът може да е в "лова" на чуждестранни работници. Като се има предвид високото ниво на заетост в други европейски страни, датските компании трябва да преследват заетите на други пазари на труда, като се възползват от голямото сравнително предимство на Дания: по-високите заплати.

"През следващите няколко години населението в трудоспособна възраст на местните датчани се очаква да намалее значително и попътните ветрове на миналите реформи на пазара на труда до известна степен ще отшумят. Тъй като се очаква структурната работна сила да нараства с по-бавни темпове, наемането на международни работници може да започне да играе още по-важна роля на датския пазар на труда", казват от Националната банка на Дания.

Чуждестранният работник натежава все повече при наемане 

Документът на Националната банка на Дания разкрива, че само малка част от общото наемане идва от чужбина, но все пак чуждестранната работна ръка има значителен принос за растежа на заетостта в Дания, особено в индустрии, изправени пред значителен недостиг на работна ръка.

"Пандемията вече не е пречка за международно наетите трудови потоци и несъответствията в заплатите продължават да правят датските работни места привлекателни. Датските компании все още изглежда имат възможност да наемат работници в чужбина, когато вътрешните ресурси са ограничени", се посочва в документа.

Датското правителство често публикува т.нар. "положителни списъци" за висококвалифицирани работници от други страни, за да запълни недостига на работна ръка, пред който Дания е изправена.

Агенцията за международно набиране и интеграция (SIRI) обяснява, че "положителният списък" за хора с висше образование включва общо 45 длъжности, докато "положителният списък" за работници със специфични умения (професионално обучение и друго образование) включва 46 длъжности. Списъкът включва инженери, социални работници, служители, специализирани за работа с възрастни хора, лабораторни техници, агенти по недвижими имоти, асистенти в логистичната индустрия, радиолози или специализирани служители за обслужване на клиенти. 

Този "позитивен списък" влезе в сила на 1 юли и ще остане в сила до 31 декември. От Националната банка на Дания обаче обясняват, че икономиката привлича много повече конкретен тип чуждестранни работници и те са именно тези, които са нискоквалифицирани или нямат висше образование. Обяснението е, че в Дания премията за заплатата за обучение е по-ниска, отколкото в други страни, така че икономиката успява да привлече повече работници с по-ниски умения, отколкото в страните им на произход, които имат относително много по-ниски заплати. Компаниите обаче срещат повече трудности при привличането на квалифицирани работници (инженери, лекари...), тъй като надбавката към заплатата за преместване на работа в Дания е по-ниска и следователно по-малко привлекателна. 

Превод и редакция: Нели Тодорова