Бившият президент на Южна Корея е осъден на 30 години затвор за тайни операции с дронове над Северна Корея

Бившият президент на Южна Корея Юн Сок Йол и неговият бивш министър на отбраната бяха осъдени в петък на по 30 години затвор по дело, в което се твърди, че Юн е наредил полети на дронове над Пхенян през 2024 г., за да изостри напрежението със Северна Корея и да оправдае въвеждането на военно положение в страната.

Съдът в Централния район на Сеул призна Юн и бившия министър на отбраната Ким Йонг Хюн за виновни в подпомагане на вражеска държава и злоупотреба с власт, като посочи, че те са се опитвали да провокират Северна Корея да извърши въоръжени атаки или други сериозни ответни действия срещу Южна Корея с цел създаване на национална извънредна ситуация. Според съда тези действия са навредили на военните интереси на Южна Корея, като са разкрили нейните възможности, подкопали са способността ѝ за бъдещи операции и са накарали Северна Корея да засили отбранителната си позиция. Адвокатите на Юн са обжалвали решението, предава Асошиейтед прес.

Същият съд по-рано осъди Юн на доживотен затвор по обвинение в бунт заради краткотрайното му въвеждане на военно положение през декември 2024 г. Северна Корея обвини Сеул, че е изпращал дронове над Пхенян, за да разпространяват пропагандни листовки три пъти през октомври 2024 г.

Ким, който по това време е бил министър на отбраната на Южна Корея, първоначално даде уклончиво отрицание, преди Министерството на отбраната да заяви, че не може нито да потвърди, нито да отрече обвиненията. Напрежението рязко се повиши, но не доведе до военни сблъсъци. Адвокатите на Юн разкритикуваха последното решение, като заявиха, че полетите с дронове са били отговор на това, че Северна Корея е изпратила хиляди балони с боклук към Юга по-рано през 2024 г. Те твърдят, че присъда за вина би подкопала интересите за сигурност на Южна Корея.

Разследващите, водени от специалния прокурор Чо Ен-сук, бяха поискали 30-годишна присъда за Юн, обвинявайки го, че се е опитал да създаде военноподобна ситуация между двете Кореи, докато е планирал авторитарен завой с цел да отстрани политическите си опоненти и да „монополизира“ властта.

Те поискаха 25 години затвор за Ким, ключов довереник на Юн, който е помогнал за планирането и мобилизирането на сили за обявяването на военно положение. Юн пристъпи към обявяването късно през нощта на 3 декември 2024 г., като произнесе телевизионно обръщение, в което обвини либералните законодатели, че са „антидържавни“ сили, симпатизиращи на Северна Корея. 

Той посочи редица оплаквания, но особено решенията за импийчмънт на висши длъжностни лица и съкращенията в бюджета на неговото правителство. Военното положение продължи около шест часа, докато депутати пробиха блокадата от войници и полиция в Националното събрание и гласуваха за неговото отменяне, принуждавайки кабинета на Юн да го отмени.

Юн бързо беше импийчмънтнат, отстранен от длъжност и официално освободен от Конституционния съд. Той беше арестуван през юли 2025 г., а няколко наказателни процеса срещу него все още са в ход.

Присъдата по най-сериозното дело — за бунт — е обжалвана както от Юн, така и от прокуратурата, която е поискала смъртно наказание.