Европа обмисля план за изпращане на собствени астронавти в Космоса

Европа иска да престане да зависи от други за изпращането на свои астронавти в космоса. Следващата ключова дата за вземане на решение как да се постигне това е 15 декември в Рим, когато страните членки на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще се съберат, за да обсъдят бъдещето на изследването на Космоса. На дневен ред са инвестиции за милиарди евро, нови технологии и един стратегически въпрос: как да се гарантира, че Европа може да достига земната орбита със собствени средства, без да разчита единствено на услуги, предоставяни от чуждестранни компании.

Срещата на върха – официално наречена „Междинна министерска среща 2026“ – се провежда в момент на трансформация в сектора. Държавите членки ще трябва да разгледат предложения за засилване на ролята на Европа в ниска земна орбита, за подготовка за ерата след Международната космическа станция и за изграждане на присъствие на Луната, като същевременно се отправя поглед и към Марс. Целта не е да се изостави международното сътрудничество, а то да се осъществява с по-голяма автономност, пише Euronews. 

Десет милиарда евро за изпращане на европейски астронавти в Космоса

Най-амбициозното предизвикателство е свързано с пилотираните космически полети. Към момента Европа не разполага с напълно автономна система за извеждане на астронавти в Космоса и връщането им на Земята: за мисиите с екипаж до Международната космическа станция тя зависи от възможности, разработени извън континента – по-конкретно в Съединените щати.

Генералният директор на ЕКА, Йозеф Ашбахер, предложи инвестирането на около 10 милиарда евро в рамките на десет години за разработването на европейска система, способна да извежда астронавти в Космоса и да ги връща безопасно. Според представените от него изчисления, продължаването на практиката за закупуване на услуги от чуждестранни доставчици може да струва на европейските данъкоплатци около 5 милиарда евро за същия период.

Това са прогнози, а не вече отпуснати средства: политическото и финансовото решение зависи от държавите членки. Изборът, както го описва Ашбахер, е между изграждането на собствени индустриални възможности на Европа и продължаването на закупуването на услуги от други оператори – при което разходите и наличността зависят и от търговските решения на въпросните доставчици.

Залогът надхвърля обикновеното транспортиране на астронавти. Автономният капацитет би задържал по-голям дял от инвестициите в европейската космическа индустрия, би стимулирал развитието на технологии за многократна употреба и би засилил преговорната позиция на континента в международни програми.

Ariane 6 и Vega-C: Възстановеният достъп на Европа до Космоса започва с нейните ракети носители

Автономията зависи и от наличието на надеждни ракети, които могат да бъдат изстрелвани достатъчно често, за да отговорят на търсенето. В тази област Европа може да разчита на Ariane 6 – тежка ракета носител, разработена за институционални и търговски мисии, както и на Vega-C, проектирана за извеждане на по-леки спътници в орбита.

Двете ракети носители са ключови елементи за осигуряване на независим достъп до Космоса. Например, през септември 2026 г. Vega-C изведе в орбита спътниците FLEX и Sentinel-3C като част от европейските дейности за наблюдение на Земята. Целта е да се консолидират възможностите за изстрелване и да се разширят перспективите както за публични, така и за частни клиенти.

Конкуренцията обаче е глобална. Компанията SpaceX изгради модел, основан на чести изстрелвания и ракети за многократна употреба, с което си осигури водеща роля на международния пазар. Затова за Европа не е достатъчно просто да притежава собствени ракети носители – те трябва да бъдат и конкурентоспособни по отношение на разходите, наличността и времето за подготовка между отделните полети.

Предизвикателството включва и появата на нови търговски оператори. Германската компания Isar Aerospace отбеляза напредък на 5 септември 2026 г., когато нейната ракета Spectrum достигна Космоса за първи път, извеждайки в орбита пет малки спътника и един експеримент. За сравнение, първият изпитателен полет през март 2025 г. приключи едва 30 секунди след старта. Резултатът от 2026 г. демонстрира развитието на европейския сектор, в който стартиращи компании се стремят да се наредят до утвърдените оператори.

Товарни капсули и технологии за многократна употреба: надпреварата сред европейските компании

Друг елемент от пъзела е транспортирането на товари до космически станции и евентуалното им връщане на Земята. На 10 септември 2026 г. Европейската космическа агенция (ESA) възложи на компанията The Exploration Company договор на обща стойност 760 милиона евро за следващия етап от програмата ALADDIN, насочена към разработването на капсулата Nyx. Споразумението предвижда 310 милиона евро за демонстрационна мисия, както и още 450 милиона евро за две допълнителни мисии, които все още подлежат на потвърждение. Целта е да се докаже способността на Европа да доставя товари в ниска околоземна орбита и да ги връща обратно, като началото ще бъде поставено с мисия до Международната космическа станция.

Програмата бележи важна стъпка към създаването на европейска търговска услуга: ЕКА (Европейската космическа агенция) не само финансира технологичното развитие, но и се превръща в ключов клиент за частна компания.

Същевременно индустрията работи по ракети за многократна употреба – технология, която може да помогне за намаляване на разходите за достъп до Космоса. В този контекст се осъществяват програмите на европейски компании като френската MaiaSpace и италианската Avio. Що се отнася до втората, разработването на нови решения за задвижване и възстановяване на ракети-носители е област, която заслужава внимание, но резултатите от отделните демонстрационни проекти и сроковете за тяхното изпълнение следва да се оценяват въз основа на официална информация.

Италия: „Генерални щати“ за организиране на космическата икономика

За Италия срещата на върха в Рим идва в момент, когато страната се стреми да засили координацията между бизнеса, научните среди и институциите. Космическият сектор обхваща големи индустриални групи, специализирани фирми, стартъпи, университети, изследователски центрове и финансови субекти – сложна верига на стойността, в която способността за съвместна работа може да се окаже решаваща за достъпа до европейски програми и международни пазари.

През юни 2026 г. междупартийната парламентарна група по въпросите на Космоса, председателствана от Андреа Маскарети, постави началото на инициативата „Генерални щати на космическата икономика“ (States General of the Space Economy). Програмата включва двадесет събития в шестнадесет италиански региона, целящи да представят аерокосмическите клъстери и да съберат предложения от националната производствена система. 

Инициативата има за цел да подпомогне определянето на стратегически насоки за сектора. Въпросът не се свежда само до способността за изграждане на спътници или ракети-носители, а и до обединяване на индустриалния експертен опит, привличане на инвестиции и превръщане на иновациите в услуги и икономически възможности.

Животът след Международната космическа станция и предизвикателството „Луна“

Графикът за вземане на решения в Европа е свързан и с промените в пилотираното изследване на Космоса. Според настоящите планове експлоатацията на Международната космическа станция трябва да приключи до 2030 г., докато същевременно се оформят търговски проекти за нова инфраструктура в ниска околоземна орбита. За Европа осигуряването на роля в този сценарий означава възможност за продължаване на научните експерименти, разработването на технологии и участието в бъдещи мисии, без пълна зависимост от решенията на външни партньори.

Луната е другата основна цел. Европейската космическа агенция (ЕКА) се стреми да засили присъствието на Европа чрез международно сътрудничество и развитие на специфични способности, разглеждайки околоземната орбита и мисиите до Луната като стъпала към изследването на Марс.

На 15 декември в Рим европейските правителства ще бъдат поканени да обсъдят вариантите, подготвени от космическата агенция. Не се очаква една-единствена среща на върха да реши всички уязвимости в сектора, но тя ще бъде важна стъпка към разбирането кои цели държавите са готови да финансират и в какви срокове.