Европа спешно увеличава капацитета си за рафиниране на петрол

Брюксел се стреми да обърне продължаващата от две десетилетия тенденция на спад в капацитета за преработка на петрол в ЕС.

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди в сряда, че геополитическата нестабилност и дългият натиск върху доставките на дизел трябва да послужат като „сигнал за събуждане“.

Продължаващата война в Близкия изток, включително атаките срещу рафинерии в Персийския залив, както и украинските удари по руски рафинерии, подложиха на допълнителен натиск и без това затегнатия глобален пазар на дизел, тласкайки цените на енергията нагоре, предава Euronews.

„Трябва да се противопоставим на тази тенденция и да гарантираме, че имаме адекватен и гъвкав рафиниращ капацитет в Европа. Днес и за в бъдеще. Това не е просто въпрос на икономическа конкурентоспособност. То е и въпрос на сигурност“, заяви датският комисар пред репортери.

Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Франция и Белгия държат най-големия дял от капацитета за рафиниране в ЕС. Около една четвърт от рафинериите в блока обаче са затворили през последните 20 години, което е съкратило общия капацитет с приблизително 10%, сочат данни на Европейската комисия.

В сряда Брюксел стартира преговори с европейските петролни компании, за да проучи начини за повишаване на производството на горива в съществуващите съоръжения. Планирани са допълнителни технически дискусии, а следващата среща за оценка на напредъка е насрочена за началото на 2027 г.

Комисията очаква глобалният пазар на дизел да остане силно свит и през голяма част от 2027 г., базирайки се на последните прогнози на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Това ще удължи натиска върху цените на горивата, дори ако пазарите на суров петрол се стабилизират. Дизелът е от ключово значение за автомобилния товарен транспорт, селското стопанство и промишлената дейност, докато авиационното гориво е критично за авиацията. Наличността на горива има пряко отношение и към военната мобилност и отбранителната готовност на блока.

Стремежът към запазване на по-голям рафиниращ капацитет обаче създава конфликт на интереси с климатичните цели на ЕС. Брюксел иска да намали зависимостта си от вносни изкопаеми горива, но същевременно трябва да подсигури енергията, която икономиката му консумира по време на прехода.

Европейските рафинерии са притиснати от високи оперативни разходи, конкуренция от по-големи съоръжения в чужбина и дългосрочната перспектива за спад в търсенето на конвенционални транспортни горива с напредването на електрификацията. Обръщането на този спад може да изисква огромни инвестиции, но Комисията все още не е определила финансови стимули, регулаторни промени или конкретни цели за капацитет.

Преди срещата на министрите на енергетиката на ЕС на 29 октомври, Полша, Чехия и Словакия призоваха Брюксел да разработи дългосрочна стратегия за защита на нефтените рафинерии в съюза, става ясно от документ, видян от Euronews.

Трите страни твърдят, че Комисията трябва да балансира климатичните си цели с необходимостта от запазване на местния капацитет. Те посочват кризата в Близкия изток като доказателство, че доставките на дизел и авиационно гориво не могат да се приемат за даденост.

„Сигурността на доставките на суров петрол и сигурността на доставките на рафинирани продукти са две съвсем различни предизвикателства. Суровият петрол не може да замести дизела или авиационното гориво без подходящ капацитет за преработка“, се посочва в документа.

Тъй като авиацията, корабоплаването, селското стопанство, отбраната и спешните служби ще продължат да се нуждаят от течни горива, вътрешният капацитет за рафиниране остава въпрос от стратегическо значение, категорични са трите правителства.