Европейските лидери искат временни мерки за облекчаване на енергийната криза

Лидерите на Европейския съюз призоваха за координиран европейски отговор на енергийната криза, като настояха Европейската комисия да въведе целенасочени и временни мерки за облекчаване на тежестта върху домакинствата и бизнеса, включително чрез удължаване на финансовата подкрепа за индустриите, които са най-силно засегнати от рязкото поскъпване на енергията.

След преговорите на срещата на върха на Европейския съвет, продължили до късно през нощта в четвъртък, лидерите изразиха и безпокойство относно сигурността на енергийните доставки. Те призоваха Комисията да подобри капацитета и ефективността на европейските петролни рафинерии, чийто капацитет намалява от 2009 г., предава Euronews.

Страните членки проявиха интерес и към възможността за доброволни съвместни покупки на енергия по подобие на платформата, създадена след руската инвазия в Украйна за заместване на руските газови доставки.

Призивите идват на фона на тежка енергийна криза, която заплашва европейската индустрия и излага милиони домакинства на риск от енергийна бедност през предстоящата зима.

Поскъпването на енергията и ускоряването на инфлацията накараха няколко европейски столици да поискат допълнителна подкрепа от Брюксел. Италия и Гърция вече призоваха за по-голяма бюджетна гъвкавост, за да могат да увеличат разходите си без риск от санкции заради извънредните обстоятелства.

На 14 октомври Международната агенция по енергетика предупреди, че дизеловите пазари вероятно ще останат под натиск поне до 2027 г., а цените на едро в Европа могат отново да започнат да се покачват. Според агенцията те все още са почти двойно по-високи спрямо тези отпреди кризата.

През май държавите членки получиха разрешение от Европейската комисия да предоставят директна финансова помощ на най-засегнатите енергоемки сектори, включително земеделието, тежката индустрия и транспортните компании. С продължаването на кризата обаче възможностите на публичните бюджети постепенно се изчерпват.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че е необходим общоевропейски отговор, вместо всяка държава да се справя сама. По думите му нарастващите енергийни разходи са подхранили нова вълна от инфлация в Европа и Брюксел трябва да обмисли допълнителни мерки в подкрепа на най-уязвимите домакинства и компании.

Финландският министър-председател Петери Орпо също призова за незабавни действия.

„Нуждаем се от краткосрочни мерки, защото трябва да гарантираме достъпни цени за хората и бизнеса“, заяви той.

Предлаганите мерки имат за цел да смекчат непосредствения икономически удар от кризата, но същевременно показват ограниченията пред способността на правителствата в ЕС да предпазят икономиките си от геополитически сътресения.

Старшият инвестиционен стратег в State Street Investment Management Дезмънд Лорънс предупреди на 14 октомври, че Франция и Белгия постепенно се насочват към трудно устойчиво равнище на публичния дълг заради нарастващите разходи и икономическия натиск.

Последиците от ескалацията на конфликта в Близкия изток засилиха опасенията за прекъсвания на енергийните доставки и на ключови търговски маршрути, по-специално през Ормузкия проток. Военните удари на Украйна по руски рафинерии също допринасят за задълбочаването на кризата с горивата.

Лидерите на ЕС предупредиха, че кризата в Близкия изток може да доведе до продължителни смущения в глобалните вериги на доставки, особено при енергията, торовете и храните. Това би могло да наложи временните мерки на Европейската комисия да останат в сила за по-дълъг период от първоначално предвидения.

Подобен сценарий създава допълнителни трудности и за преговорите по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Бюджетните предложения на Европейската комисия вече срещнаха съпротива от страна на Германия, Нидерландия и Швеция, които смятат планираните разходи за прекалено амбициозни.

Резултатът от тези преговори ще има важно значение за целите на ЕС в областта на енергийния преход, който според Европейската комисия остава най-ефективният начин за укрепване на стратегическата автономия на съюза и за намаляване на енергийните разходи в дългосрочен план.

Лидерите на ЕС приветстваха и предложението на Комисията да отложи с една година изискванията за наблюдение и докладване по правилата за метановите емисии за вносителите на петрол и природен газ.

Решението беше разкритикувано от природозащитни организации, според които приходите от тези правила биха могли да достигнат между 5,3 млрд. и 13,6 млрд. евро при нормални пазарни условия, а при нови сътресения в доставките сумите могат да бъдат значително по-високи.

Предложението за отлагане идва след натиск от страна на френския президент Еманюел Макрон, представители на индустрията и Съединените щати, които са най-големият доставчик на втечнен природен газ (LNG) за Европейския съюз. За да влезе в сила, мярката трябва да бъде одобрена и от Европейския парламент.