Финландците ще избират на балотаж нов президент за ерата на НАТО с едно наум за Русия

В неделя във Финландия се състоя първият тур на оспорваните президентски избори. Бившият консервативен министър-председател Александер Стуб и бившият външен министър Пека Хаависто, които бяха сочени за фаворити, ще продължат в оспорваната надпревара на втория тур на президентските избори в страната на 11 февруари, посочва Франс прес, цитирана от БТА.

Според преброяването на 100% от изборните бюлетини на тези избори, доминирани от темата за националната сигурност и напрежението с Русия, Стуб се класира на първо място на първия тур в неделя с 27,2% от гласовете, изпреварвайки Хаависто (25,8%), член на партия „Съюз на зелените“, който се кандидатира като независим.

Кандидатът на крайнодясната партия "Финландци" Юси Хала-ахо беше споменаван като евентуален участник в балотажа, но остана далеч зад водещата двойка с 19% от гласовете.

С по-ограничени правомощия от министър-председателя, държавният глава на Финландия все пак ръководи външната политика в тясно сътрудничество с правителството, представлява страната на срещите на НАТО и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, посочва Ройтерс.

За разлика от повечето европейски държави президентът на Финландия притежава правомощия да формулира курса на страната в областта на външната политика и сигурността, по-специално в отношенията със страни извън Европейския съюз като САЩ, Русия и Китай, отбелязва Асошиейтед прес.

Основни теми на предизборната кампания станаха външнополитически въпроси като членството на Финландия в НАТО, бъдещата политика към Русия, засилването на сътрудничеството със САЩ в сферата на сигурността и нуждата от продължаваща подкрепа за Украйна с военна и хуманитарна помощ.

Хаависто, който се е изправял два пъти на избори срещу настоящия президент Саули Нинистьо през 2018 г. и 2012 г. от месеци водеше пред Стуб в социологическите проучвания, но през декември тенденцията се обърна, посочва Ройтерс.

По време на предизборната кампания кандидатите се състезаваха кой ще заеме по-твърда позиция спрямо Русия, а това не беше в полза на Хаависто, който е ляво ориентиран либерал, каза пред Ройтерс преди изборите политическата изследователка от Хелзинския университет Йохана Вуорелма.

"Срещу който и кандидат да се изправя на втория тур, знам, че ще проведем конструктивен, цивилизован и висококачествен дебат по трудните въпроси на външната политика", каза Александер Стуб в ефира на обществената телевизия ЮЛЕ след края на изборния ден в неделя.

Хаависто посочи, че "различията ще станат ясни с напредването на кампанията".

Финландия, която запази неутралитет по време на Студената война, стана 31-ият член на НАТО миналата година, за голямо раздразнение на Русия, с която има обща 1340-километрова граница, припомня АФП.

"Опитът във външната политика вероятно е бил това, което хората са търсили, когато са гласували за двамата кандидати, които ще отидат на балотаж", каза пред агенцията Хана Оянен, ръководител на факултета за политически изследвания в Университета в Тампере. "Това са двама много опитни политици и реалисти, които знаят за какво говорят", добави тя.

Отношенията между Финландия и Русия се влошиха значително след февруари 2022 г. и началото на руската инвазия в Украйна, отбелязва АФП. След като съседката ѝ се присъедини към НАТО през април 2023 г., Русия обеща "контрамерки". По-специално, Финландия трябваше да се бори с притока на мигранти на източната си граница. Хелзинки обвини Москва, че е организирала миграционната криза и затвори границата си с Русия през ноември - мярка, подкрепена от всички кандидати в изборите.

"Русия, и по-специално Владимир Путин, използва хората като оръжие", заяви Александер Стуб в четвъртък вечерта по време на последния телевизионен дебат. "В този случай трябва да поставим сигурността на Финландия на първо място", добави той.

В изказване по време на същия дебат Пека Хаависто каза, че Хелзинки трябва да "изпрати ясно послание, че това не може да продължава".

Финландия, която е член на ЕС и на еврозоната, след края на Студената война даде приоритет на развитието на икономическите отношения с големия си източен съсед с надеждата, че това ще доведе до неговото демократично развитие.

Отиващият си президент Саули Нинистьо, който се оттегля от поста след изтичането на два шестгодишни мандата, се гордееше с близките си връзки с Владимир Путин, преди да стане един от най-яростните противници на руския президент в Европа.

В този контекст всички кандидати за президент защитиха независимостта на Финландия и новата й роля като член на НАТО", посочва Хана Вас, заместник-декан на факултета по социални науки в Хелзинкския университет.

По отношение на външната политика Туомас Форсберг, преподавател по външна политика в Университета в Тампере, е съгласен, че "разликите са в нюансите". "По-скоро ще става въпрос за избор на личност, като се вземат предвид нейната надеждност и качества като лидер във външната политика", допълва той.

Консерваторът Александер Стуб беше министър-председател на Финландия между 2014 и 2015 година. Пека Хаависто е заемал няколко министерски поста.

"И двамата имат голям опит във вътрешната и външната политика, което избирателите ценят", казва Вас.

Визията им за поста е сходна, но личностните им профили им се различават, посочва Форсберг. "Алекс (Стуб) е по-скоро представител на десницата, а Хаависто е по-скоро представител на левицата, въпреки че Хаависто се опита да подчертае, че в него няма нищо червено, че е поел по среден път като зелен", казва той.

Хаависто е защитник на човешките права, работил като мирен посредник, който ако бъде избран ще стане първият президент на Финландия открит гей, отбелязва Ройтерс.

Както Стуб, така и Хаависто са поддръжници на Украйна и призовават за твърди мерки спрямо Русия.