Финландия завърши 200-километровата ограда по границата с Русия

Финландия завърши изграждането на 200-километрова защитна ограда по границата си с Русия, укрепвайки най-дългата граница на НАТО с държава, обвинявана в засилване на хибридните атаки срещу Европа.

Проектът беше започнат, след като пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени средата за сигурност на Финландия и накара страната да се откаже от десетилетия на военен неутралитет и да се присъедини към НАТО през април 2023 г., припомня Euronews.

По-късно същата година над 1300 мигранти без визи пристигнаха на източната граница на Финландия. Хелзинки обвини Москва във водене на „хибридна война“, като според финландските власти Русия е организирала придвижването на граждани на трети страни към границата. Кремъл отхвърли обвиненията.

Финландия затвори сухопътната си граница с Русия в края на 2023 г. С изключение на краткото отваряне на два гранични пункта през декември същата година, границата остава затворена и до днес.

„Днес е спокойно, но напрегнато и наистина не знаем какво ще се случи утре“, заяви министърът на вътрешните работи Мари Рантанен пред журналисти в понеделник по време на медийно събитие близо до граничния пункт Нуиямаа в югоизточната част на Финландия.

„Ситуацията може да се промени много бързо и затова трябва да сме изключително добре подготвени.“

Оградата е висока 4,5 метра и е изградена на отделни участъци, оборудвани с камери и сензори.

Тя обхваща 200 километра от общо 1340-километровата граница на Финландия с Русия, като по-голямата част от съоръжението е концентрирана в югоизточната част на страната.

„Това е част от нашата система за гранична сигурност. Тя ни помага при наблюдението, но също така, ако е необходимо, не позволява на хора да навлизат на финландска територия“, заяви Рантанен.

Новата ограда е струвала 356 млн. евро, а според финландските гранични власти разходите за поддръжката ѝ ще възлизат на около 2–3 млн. евро годишно.

Въпреки бързото развитие на технологиите за дронове, физическата бариера все още се „счита за най-доброто решение за контрол на големи групи хора“, заяви ръководителят на проекта от Граничната служба Ерки Матилейнен.

Рантанен заяви, че оградата може да бъде удължена и призова за по-голяма финансова подкрепа от ЕС за държавите по източната граница на блока.

„Това, от което особено се нуждаем, е финансиране от ЕС за източните държави членки, така че да могат да се реализират подобни проекти“, каза тя.

Миналата седмица Хелзинки предложи да удължи действието на Закона за граничната сигурност до края на 2028 г.

Законът позволява на Финландия при извънредни обстоятелства да ограничава приемането на молби за убежище в определени участъци от границата, когато се счита, че суверенитетът или националната сигурност на страната са застрашени.

Законът предизвика противоречия, като правни експерти предупредиха, че той може да нарушава международните ангажименти на Финландия в областта на правата на човека и правото на ЕС.

Подобни съоръжения са изградени и на други места по източния фланг на НАТО и ЕС, тъй като държавите, граничещи с Русия и Беларус, засилват охраната на своите граници.