Латвия затвори и последния си действащ граничен пункт с Беларус

ЕС

Латвия временно затвори границата си с Беларус, след като преустанови работата на контролно-пропускателния пункт „Патерниеки“ – единствената останала действаща сухопътна връзка между двете държави. Това съобщи в петък вечерта латвийският министър на вътрешните работи Янис Домбрава, цитиран от Ройтерс.

В публикация в социалната мрежа X той посочи, че решението е взето по „технически причини“, без да уточнява какъв точно е проблемът и колко дълго ще остане затворен пунктът. Домбрава призова хората, които планират пътуване, да използват алтернативни маршрути.

С преустановяването на работата на „Патерниеки“ на практика вече няма действащ граничен пункт за директно преминаване между Латвия и Беларус. Не беше съобщено дали затварянето е свързано със системите за граничен контрол, инфраструктурата или с друга причина.

„Патерниеки“ остана единствен след затварянето на „Силене“

Латвия разполагаше с два основни контролно-пропускателни пункта по границата си с Беларус – „Патерниеки“ и „Силене“. Правителството в Рига преустанови работата на „Силене“ на 19 септември 2023 г. на фона на рязкото увеличаване на опитите за нерегламентирано преминаване на границата.

Тогава латвийските власти обясниха, че ограничението е необходимо, за да могат служителите и техническите ресурси да бъдат насочени към охраната на зелената граница. Решението беше представено и като мярка за защита на националната сигурност и целостта на външната граница на Европейския съюз.

След затварянето на „Силене“ трафикът беше пренасочен към „Патерниеки“, който остана единственият пункт между двете страни. Това периодично водеше до сериозни опашки, като само дни след ограничението през 2023 г. колоната от превозни средства при пункта достигна около 12 километра.

Латвийското правителство впоследствие реши „Силене“ да остане затворен и след отслабването на първоначалния миграционен натиск. Като допълнителен риск Министерството на вътрешните работи посочи войната на Русия срещу Украйна и подкрепата, която Беларус оказва на Москва. Според Рига заплахата Минск да продължи действията си за дестабилизиране на източната граница на страната не е изчезнала.

Ново засилване на миграционния натиск през 2026 г.

Границата между Латвия и Беларус е под засилен контрол от 2021 г., когато балтийските държави и Полша отчетоха рязко увеличение на броя на мигрантите, пристигащи от беларуската територия.

Латвия и останалите засегнати страни обвиняват режима на беларуския президент Александър Лукашенко, че организира или улеснява придвижването на хора от Близкия изток, Азия и Африка към границите на ЕС. Според тях мигрантите се използват като инструмент за политически натиск в отговор на европейските санкции срещу Минск.

Европейският съюз също определи действията като „инструментализиране“ на мигранти и бежанци. През 2021 г. Брюксел наложи санкции на беларуски представители, авиокомпании, туристически оператори и други организации, за които смята, че са участвали в организирането на пътувания и незаконни преминавания към територията на ЕС.

Натискът по латвийско-беларуската граница отново се засили чувствително през 2026 г. По данни на латвийската гранична охрана до 28 юли са били предотвратени 8905 опита за незаконно влизане в страната от Беларус. Само на 14 юли граничарите са спрели 137 души, а на 23 юли – още 71.

За сравнение, през цялата 2023 г. латвийските власти отчетоха близо 14 000 предотвратени опита за незаконно преминаване – повече от два пъти над броя им през предходната година. За охраната на границата тогава бяха мобилизирани допълнително армията и полицията, а помощ изпратиха и съседните Литва и Естония.

Беларус отхвърля обвиненията, че организира миграционния натиск. Властите в Минск на свой ред обвиняват държавите от ЕС, че нарушават правата на мигрантите и използват ситуацията като претекст за милитаризиране на границите си.

Източната граница се превърна във въпрос на национална сигурност

За Латвия контролът по границата с Беларус вече не е само миграционен въпрос. Той е част от по-широката политика за укрепване на източния фланг на Европейския съюз и НАТО след руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Беларус е най-близкият съюзник на Русия и позволи територията му да бъде използвана от руските сили в началото на войната. Това засили опасенията на балтийските държави от провокации, саботаж, незаконно преминаване на границата и други форми на хибриден натиск.

Латвия изгражда физическа ограда и технологична инфраструктура по границите си с Беларус и Русия. Плановете предвиждат външната сухопътна граница да бъде оборудвана със системи за наблюдение, комуникация и откриване на нарушения до края на 2026 г., включително с финансова подкрепа от европейските фондове.

На този фон дори обявеното като техническо затваряне на „Патерниеки“ има по-широки последици. Пунктът беше последният пряк маршрут за пътници и автомобилен транспорт между Латвия и Беларус, а всяко по-продължително прекъсване би означавало допълнителни обиколни маршрути и затруднения за трансграничния трафик.

Латвийските власти засега не са обявили кога преминаването през „Патерниеки“ ще бъде възстановено.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Еврокомисията започва мащабна кампания за наемане на експерти за Службата по изкуствен интелект
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Брюксел разследва внос от Балканите за предполагаемо заобикаляне на митата върху китайски стоки
ЕК отпуска още 3,47 млрд. евро за Украйна за осигуряването на изтребители, дронове, ракети и средства за ПВО
Милиони безработни и криза за таланти - защо работодателите не намират хора, а много млади висшисти трудно започват кариерата си?
Тестът с вестник на Уорън Бъфет, който може да спаси мениджърите от фатална грешка
Времето: Посрещаме август със слънце, вятър и високи температури
ЕЦБ прогнозира ускоряване на растежа на възнагражденията в еврозоната до 2027 г.
Връх Олимп и плажовете от десанта в Нормандия влязоха в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО
30 евро струва пренасянето на багаж с кон в последната 10-километрова отсечка до Седемте рилски езера
ЕК отпуска още 3,47 млрд. евро за Украйна за осигуряването на изтребители, дронове, ракети и средства за ПВО
Глад за готови апартаменти в Пловдив на фона на прогнози за нов скок на имотните цени под тепетата
Българските газови резерви: Между мита и реалността
Под 9% от българските компании използват AI
Тася Тасова: Бизнесът печели от вероучението
9 идеи за безплатна реклама
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Елементарна логическа задача, на която повечето студенти в Харвард отговарят погрешно
Старите трамваи по линии 20 и 22 в София ще останат поне още 2 години
САЩ искат Азия да използва техните AI модели, но Китай доминира при по-евтините предложения
Сигнал за бомба опразнил столичния мол на "Цариградско шосе"
Филмът „Подслон” на Драгомир Шолев с престижна награда от фестивала в Одеса (трейлър)