Какво трябва да знаем за новата епидемия от ебола: 3-тата най-голяма в историята

Епидемията от ебола, избухнала в провинция Итури в Демократична република Конго, продължава да ескалира бурно, като случаите на заразени наближават 750, смъртните случаи са 177, а около 1400 контакта вече се проследяват, съобщи Световната здравна организация. Последните данни вече поставят епидемията на третото място по големина в историята, въпреки че за нея беше съобщено за първи път едва преди седмица, на 15 май. Генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус заяви, че епидемията все още „се разпространява бързо“.

Преработена оценка на СЗО е променила нивото на риск от „високо“ на „много високо“ на национално ниво, докато рискът остава „висок“ на регионално ниво и „нисък“ на глобално ниво, добави Тедрос.

Служители на СЗО признаха, че забавянето в откриването и реагирането на епидемията е позволило тя да се разрасне и че сега се надпреварват да изпреварят вируса.

Представителят на СЗО Ан Ансия се включи директно от ДРК, заявявайки, че когато служителите пристигнали в района, те установили, че вирусът „вече е широко разпространен и тихомълком се разпространява от няколко седмици“. В разследването на епидемията досега, най-ранният известен предполагаем случай е при здравен работник, който е развил симптоми на 24 април в Буния, столицата на Итури. СЗО получи информация за потенциална епидемия едва на 5 май, с новина за клъстер от смъртоносни, неидентифицирани инфекции, довели до смъртта на четирима здравни работници. Когато екип на СЗО пристигна, вече имаше 80 случая.

„Сега догонваме вируса, за да можем наистина да се опитаме да контролираме тази епидемия, и тъй като той все още се предава засега, броят на случаите ще продължи да нараства известно време, докато наистина не успеем да организираме всички операции за реагиране на място“, каза тя.

Работата е затруднена от различни предизвикателства. Вирусът, причинил епидемията от ебола, е рядко срещаният вирус Бундибуджо, за който няма установени ваксини или терапевтични средства. Това оставя активното откриване на случаи, изолацията и проследяването на контактите като основни инструменти за спиране на разпространението. Освен това вирусът се разпространява в райони с въоръжени конфликти, интензивна мобилност на населението, слаби здравни системи и където милиони хора са изправени пред остър глад и се нуждаят от хуманитарна помощ.

Докато СЗО и други партньори се борят да предотвратят по-смъртоносни инфекции, експертите по обществено здраве в САЩ критикуват ролята на администрацията на Тръмп. САЩ отдавна бяха световен лидер в борбата с ебола в региона. Но това вече не е така, предвид разрушаването на Американската агенция за международно развитие (USAID) от администрацията на Тръмп, сериозните съкращения в Центровете за контрол и превенция на заболяванията, многобройните вакантни ръководни позиции в общественото здравеопазване и пълното оттегляне от СЗО.

В отворено писмо за „Ню Йорк Таймс“ Крейг Спенсър – лекар по спешна медицина и професор от университета Браун, който се зарази с ебола, докато лекуваше пациенти в Гвинея през 2014 г. с „Лекари без граници“ – написа, че САЩ са „абдикирали от дългогодишната си роля на лидер в глобалното здравеопазване и хуманитарна реакция“.

„Знам колко разрушителна може да бъде болестта и колко неподготвени сме за нейното завръщане“, изтъква той.

Той отбеляза, че според репортаж на „Таймс“ забавянето в откриването на епидемията се дължи отчасти на транспортирането на проби от заразени пациенти до национална лаборатория в Киншаса, Конго, при неправилна температура. Тази задача преди това е била управлявана от USAID. Вестникът също така съобщи, че САЩ преди това са играли ключова роля в логистиката и доставката на консумативи, по-специално лични предпазни средства, като например предпазни шлемове за лице, респиратори, непропускливи гащеризони и хирургически качулки – консумативи, от които здравните работници в ДРК не са имали нужда седмици наред в началото на епидемията.

Спенсър отбеляза, че той и други често наричат ​​ебола болест на състраданието, защото се разпространява чрез телесни течности сред тези, които имат интимен контакт с жертвите. „Това означава родители, които се грижат за болните си деца, членове на семейството, които мият телата на починалите си роднини, и здравни специалисти, които се грижат за пациентите в най-заразния стадий на заболяването им“, пише той. Лекарят си спомни как седемчленно семейство е било заразено, като родителите са се грижили за децата си, докато самите са се борили с болестта, и само възрастните са оцелели.

С оттеглянето на САЩ от глобалното здравеопазване, СЗО се затруднява да компенсира загубата на финансиране и подкрепа. В края на пресконференцията служители на СЗО бяха попитани колко се очаква да струва реакцията на епидемията от ебола и дали институцията ще има достатъчно средства, за да я покрие. Директорът по управление на епидемиите и пандемиите Мария Ван Керхове заяви, че агенцията все още работи по оценка, но добави, че макар финансирането да е предизвикателство в момента, фокусът не трябва да бъде върху разходите за реагиране.