Китай извърши изпитателно изстрелване на балистична ракета в безядрената зона на Южния Пасифик

Китайските военноморски сили извършиха в понеделник изпитателно изстрелване на балистична ракета с голям обсег от една от своите атомни подводници в южната част на Тихия океан – рядък ход, който предизвика протести и безпокойство сред държавите в региона.

Според официалната китайска агенция Синхуа ракетата е била изстреляна в 12:01 ч. и е носела учебна бойна глава. Последният подобен тест на Китай в Тихия океан беше преди две години, когато страната изстреля междуконтинентална балистична ракета с учебна бойна глава. Това бе първото подобно изпитание в международни води от десетилетия – след 1980 г., предава Асошиейтед прес.

От Синхуа, чиято информация беше препубликувана от китайското Министерство на отбраната, съобщиха, че изстрелването е част от редовната годишна подготовка, проведено е в съответствие с международното право и практика и не е било насочено срещу конкретна държава или цел.

Изпитанието наподобява тестовете, които Съединените щати извършват със собствения си флот от балистични ракети. При предишното изстрелване през 2024 г. експерти го определиха като демонстрация на нарастващия статут на Китай като световна суперсила. Тогава Австралия, Япония и Нова Зеландия отправиха критики към Пекин.

Правителството на Нова Зеландия заяви, че е било уведомено за планираното изстрелване само няколко часа предварително и отбеляза, че ракетата е била изстреляна в рамките на Безядрената зона на Южния Пасифик.

Безядрената зона е създадена с Договора от Раротонга от 1986 г., който забранява разполагането и изпитанията на ядрени оръжия в региона. През 1987 г. Китай ратифицира съответните протоколи, с които се ангажира да не извършва ядрени опити в зоната и да не заплашва с използване на ядрено оръжие държавите, подписали договора и притежаващи територии в региона.

„Изглежда, че въпреки дългогодишните ни опасения относно подобен тип дейност, Китай извърши изпитанието само няколко часа след като ни уведоми за него“, заяви външният министър на Нова Зеландия Уинстън Питърс.

Изстрелването съвпадна с подписването на нов договор за взаимна отбрана между Австралия и Фиджи, който има за цел да противодейства на нарастващото китайско влияние в Тихоокеанския регион.

„Австралия ясно заяви на Китай, че смята подобни действия за фактор, който дестабилизира региона“, каза австралийският външен министър Пени Уонг пред журналисти във Фиджи.

В официално изявление японското Министерство на отбраната изрази тревога от засилващата се военна активност на Китай и призова Пекин да „преосмисли“ изпитанията на балистични ракети, така че те да не прелитат над Япония и да не създават рискове за сигурността.

Китай поддържа политика на „неизползване на ядрено оръжие първи“, но същевременно активно развива ядрените си технологии и въоръжения като част от дългосрочната стратегия за модернизиране на Народноосвободителната армия.

Според базирания във Вашингтон аналитичен център Nuclear Threat Initiative Китай разполага с флот от шест подводници, въоръжени с балистични ракети, както и 59 атомни ударни подводници.

В последния си доклад до Конгреса на САЩ за военните способности на Китай, публикуван в края на 2025 г., Пентагонът посочва, че през 2024 г. Китай е разполагал с приблизително 600 ядрени бойни глави, като се очаква до 2030 г. арсеналът на Народноосвободителната армия да надхвърли 1000 ядрени бойни глави.