Кристалина Георгиева: Протекционизмът ще ни струва скъпо

Световната икономика е изправена пред тежки предизвикателства, но може да избегне рецесията, ако държавите предприемат необходимите мерки. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. 

Изказването ѝ е във връзка с предстоящите пролетни срещи на МВФ и Световната банка, които започват от следващата седмица. 

"Глобалната устойчивост отново е подложена на изпитание от рестартирането на световната търговска система. Волатилността на финансовите пазари нараства. Несигурността в търговската политика е буквално безпрецедентна. С нарастването на търговското напрежение, цените на акциите в световен мащаб отбелязаха спад, въпреки че котировките остават високи", смята Георгиева

По думите ѝ, това е сигнал, че живеем в свят на внезапни и радикални промени, но също така е призив да реагираме мъдро. 

"Търговското напрежение може да бъде оприличено на тенджера, която дълго е къкрила и внезапно е прекипяла. До голяма степен това, което наблюдаваме, е резултат от уронването на доверието – доверието в международната система и доверието между държавите", коментира управляващият директор на МВФ.

Тя припомни, че глобалната икономическа интеграция е извела огромен брой хора от бедност и е подобрила положението на света като цяло. Но далеч не всички усещат ползите от нея. Има общности, които се обезлюдяват заради преместването на работните места, а заплащането на труда беше потиснато от нарастващото предлагане на евтина работна сила. Нарушените глобални вериги за доставки пък водят до повишаване на цените. 

"Мнозина обвиняват международната икономическа система за усещането за несправедливост в живота си. Търговските ограничения под формата на тарифни и нетарифни бариери засилват негативното възприятие за многостранната система, която се смята за неспособна да осигури равнопоставени условия", казва още Кристалина Георгиева.

Тя напомни и за въпросите, отнасящи се до националната сигурност. В един многополюсен свят мястото, където се произвеждат нещата, може да е по-важно от тяхната цена. Логиката на националната сигурност гласи, че широк спектър от стратегически стоки, от компютърни чипове до стомана, трябва да се произвеждат у дома и че за това си струва да се плати определена цена.  

Какви са последствията?

"Действащите митнически ставки в САЩ са се повишили до нива, наблюдавани преди няколко поколения. Другите държави също реагират. Докато гигантите се изправят един срещу друг, по-малките държави попадат в капана на вторичните ефекти. Китай, ЕС и САЩ – въпреки относително ниското съотношение на вноса към БВП – са трите най-големи вносителя и техните действия оказват влияние върху останалата част от света", казва директорът на МВФ.

По-малките развити икономики и повечето нововъзникващи пазари зависят в по-голяма степен от търговията за своя растеж, което ги прави по-уязвими към рискове, включително затягане на финансовите условия. 

Страните с ниски доходи са изправени пред допълнителното предизвикателство на срива на потоците от помощи, тъй като страните донори се насочват към решаване на вътрешни проблеми.

Според Кристалина Георгиева несигурността ще струва скъпо на света, а нарастващите търговски бариери ще окажат незабавно негативно отражение върху растежа. Митата, както всички данъци, увеличават приходите, но това се случва за сметка на намаляването и пренасочването на икономическата активност. 

Тя припомни, че протекционизмът намалява производителността в дългосрочен план, особено в по-малките икономики. 

"В крайна сметка търговията е като водата - когато държавите издигат прегради под формата на тарифни и нетарифни бариери, потокът просто се отклонява. Определени сектори в някои страни могат да бъдат залети от евтин внос, а други да изпитват недостиг. Търговията продължава, но прекъсванията водят до натрупване на разходи", обяснява Георгиева. 

Удвояване на усилията

Тя призовава всички държави да удвоят усилията си, за да сложат в ред собствените си икономики.  Според анализите на МВФ, повечето държави трябва да предприемат решителни фискални действия за възстановяване на пространството за провеждане на политики, като определят планове за постепенно коригиране при спазване на фискалните рамки. 

Някои страни обаче могат да се сблъскат със сътресения, които изискват нова фискална подкрепа. Ако е необходимо такава подкрепа да бъде предоставена, тя следва да бъде целенасочена и временна.

По-строгите бюджетни ограничения ще наложат трудни решения навсякъде – но най-вече в страните с ниски доходи. Слабите приходи изискват по-активни усилия за мобилизация на вътрешни ресурси, но също така подкрепа от международни партньори – както за подобряване на капацитета за реформи, така и за осигуряване на жизненоважна финансова помощ.    

Държавите с неустойчив дълг следва да предприемат активни действия за възстановяване на устойчивостта, включително в някои случаи да вземат трудното решение за преструктуриране на задълженията си.

МВФ припомня, че понастоящем 48 държави разчитат на подкрепата на фонда за платежния си баланс.

По отношение на Европа, Георгиева заяви, че Старият континент се нуждае от банков съюз, съюз на капиталовите пазари  и от по-малко ограничения върху вътрешната търговия с услуги. 

"Нуждаем се от по-устойчива световна икономика, а не от залитане към разделение. За да се улесни този преход, политиките трябва да осигурят на частните икономически субекти достатъчно време за адаптация и постигане на резултати. Особено важно е да се има предвид, че от финансова гледна точка устойчивостта изисква политики, които смекчават последиците за онези, които търпят загуби. Политиките за разпределение са ключова връзка между ефективната икономика и успешната политика", каза още Георгиева.