Културни кодове: "Небостъргачът" в Мадрид, известен с първото презокеанско телефонно обаждане

Мадрид десетилетия наред обмисля как град с неговото значение трябва да има Гран Виа, достойна за името си - елегантна и с превъзходни сгради, подобно на останалите големи европейски столици. Едва на 4 април 1910 г. обаче започва строителството на тази нова улица в столицата, която по-късно ще включва една от най-отличителните ѝ сгради. Сградата „Телефоника“ (Teléfonica), проектирана от Луис Игнасио де Карденас, архитект на компанията, започва строителството през 1924 г. и е открита на 1 януари 1930 г. от крал Алфонсо XIII.

Карденас успява да завърши небостъргача само за три години. Той постига това, следвайки стандартите на големите американски небостъргачи и в съответствие с International Telephone and Telegraph (ITT), американската компания, участвала в създаването на „Телефоника“.

От самото си създаване „американският небостъргач“, както жителите на Мадрид започват да го наричат, се смята за бижу на архитектурата от началото на 20-ти век. Освен това, сградата е била предназначена да помещава Националната телефонна компания на Испания, основана на 19 април 1924 г., испанска телекомуникационна компания, чиято цел е била да повиши нейния профил, пише El Economista. 

Сградата е запомнена и като мястото на първото трансокеанско телефонно обаждане, осъществено от не друг, а от крал Алфонсо XIII преди откриването на сградата. Две години преди откриването, през 1928 г., кралят се обажда на президента на Съединените щати Калвин Кулидж, който е бил във Вашингтонската търговска камара.

Сградата „Телефоника“ е първият небостъргач в Европа и най-високият в продължение на доста години, с височина от 90 метра, 13 етажа и 660 прозореца. Скоро тя се превръща в емблема на Мадрид и Испания. Площ от 6000 квадратни метра, разположена на четири етажа, е домакин на изложби и културни дейности и поддържа непрекъсната, отворена програма. Тя е отворена и за посетители, като организираните обиколки предоставят повече информация за изложбите и разкриват неизвестни детайли за сградата.

От технологична централа до военно убежище

През 1930 г. в сградата са работили до 1800 души, включително 150 жени телефонни оператори. По-късно, по време на Гражданската война, мазето на централата на Telefónica е използвано като убежище, въпреки че е било и основна цел за бомбардировки срещу столицата, както поради височината си и близостта си до фронта, така и най-вече защото е било най-важният комуникационен център в Испания. Всъщност, то е било ударено от множество бомби и снаряди.

По-късно правителството на Франко ще създаде Службата за цензура на пресата в сградата, ръководена от журналиста Артуро Бареа. По това време чуждестранни кореспонденти изпращат своите статии от „Гран Виа 28“, включително писатели като Джон Дос Пасос, Ърнест Хемингуей и Антоан дьо Сент-Екзюпери, автор на „Малкият принц“.

Сградата е претърпяла няколко модификации от откриването си. Първата е разширение в средата на 50-те години на миналия век, а последната, през 2012 г., е адаптирана за настаняване на Espacio Fundación Telefonica. Целта по това време е била „да се върне сградата, която е била душата на Telefónica в продължение на осемдесет години, в нова културна и технологична среда“. При тази последна реновация оригиналните 82 открити нитовани стоманени колони на сградата са запазени и боядисани в сребристо. 

Повече от 4 милиона евро само за парцела

Преди почти век е било загадка колко е струвало построяването на сградата на адрес „Гран Виа 28“ и това продължава да бъде така. Дори Telefónica не разполага с тези данни, въпреки че някои автори, като писателя Карлос Осорио, автор на дванадесет книги за Мадрид и пътеводител за културни маршрути през града, определят цифрата на 32 милиона песети (около 200 000 евро), към което трябва да се добави и цената на парцела, която не е била евтина.

Тогава парцелът е бил собственост на компанията Grandes Almacenes Victoria, а Испанската национална телефонна компания е платила общо 3 260 140 песети и 15 цента за него, което е над два пъти повече от инвестицията, която собственикът е направил седем години по-рано.

Telefónica също е трябвало да плати допълнителна сума от 850 000 песети като компенсация за пренасочването на имота. По този начин цената на парцела в крайна сметка е била доста над 4 милиона песети, посочва историкът на архитектурата Педро Наваскуес в дисертацията си за емблематичната сграда на Гран Виа.