Културни кодове: Коя европейска държава предпочитат студентите, за да учат и работят?

Европа е една от най-атрактивните дестинации за висше образование и културен обмен. Около 1,76 милиона чуждестранни студенти идват в Европейския съюз, за ​​да следват висше образование, което представлява 8,4% от всички студенти. Когато избират къде да учат, чуждестранните студенти вземат предвид много фактори. Един от най-важните е дали могат да работят, докато учат. 

Чуждестранните студенти могат да работят в 30 европейски държави, включително членове на ЕС, Обединеното кралство, Норвегия и Исландия, стига да следват висше образование. В някои държави не се изисква разрешение за работа. В други се изисква само за студенти извън ЕС/ЕИП.

„Сложно взаимодействие на фактори влияе върху решението за учене и работа в европейска държава“, каза Том Мийсен, директор на StudiesIn, пред Euronews Business.

Какви са условията на труд за студентите в Европа? Колко часа могат да работят студентите и колко могат да печелят на месец? StudiesIn.com анализира 30 европейски дестинации за обучение и техните възможности за работа на непълен работен ден, включително условия на труд, средно почасово заплащане и месечен доход. Изследването не включва такси за обучение, които също могат да бъдат важен фактор при решението на студентите.

В кои държави чуждестранните студенти се нуждаят от разрешителни за работа?

В 14 от 30-те държави чуждестранните студенти не се нуждаят от разрешително за работа. Те включват Обединеното кралство, Франция, Ирландия, Швеция, Финландия, Португалия, България, Румъния, Унгария, Полша, Словакия, Естония, Латвия и Литва. Това прави тези дестинации особено привлекателни за студенти, които искат да започнат работа бързо без допълнителни документи.

В Австрия, Белгия, Дания, Гърция и Италия само студенти извън ЕС/ЕИП са длъжни да получат разрешително за работа, докато учат. В Чехия и Хърватия студенти извън ЕС също може да се нуждаят от разрешително за работа, в зависимост от конкретния случай. Това показва, че в почти половината държави от Европа чуждестранните студенти не се нуждаят от разрешително за работа. За студенти от страни от ЕС процентът е дори по-висок: около 75%.

Осем държави изискват от чуждестранните студенти да получат разрешение за работа, преди да могат да работят: Испания, Нидерландия, Словения, Норвегия, Малта, Люксембург, Исландия и Кипър. Четири от тях са сравнително малки по население.

Колко може да работи и печели един студент в Европа?

В повечето европейски страни в списъка, чуждестранните студенти имат право да работят само до 20 часа седмично. Някои страни имат по-нисък праг, като например Люксембург (15 часа) и Нидерландия (16 часа). В много страни студентите могат да работят по-дълго време – и дори на пълен работен ден – по време на летните или академичните ваканции.

Приблизителните почасови заплати варират от 3,32 евро в България, 18 евро в Люксембург и 17-19 евро в Исландия. В половината от страните заплатите са по-малко от 8 евро. След България, Унгария (4,19 евро), Естония (4,30 евро), Латвия (4,47 евро) и Словакия (4,69 евро) са сред най-ниските в Европа.

В горния край на скалата, след Люксембург и Исландия, са Норвегия (16,86 евро), Дания (14,74 евро), Нидерландия (14,40 евро) и Обединеното кралство (14,09 евро), всички със заплати над 14 евро на час. Според StudiesIn.com, въз основа на максимално разрешените седмични часове и средната почасова заплата, студентите във Великобритания могат да печелят до 977 паунда (1127 евро) на месец. В Германия и Испания цифрата е около 1111 евро. Чуждестранните студенти могат да получават до 900 евро на месец във Франция и между 600 и 750 евро в Италия.

Какво кара студентите да избират чужбина?

„Цената на живот и таксите за обучение често са основни съображения, особено за тези, които търсят достъпни варианти, без да се прави компромис с качеството на преподаването“, казва Том Мийсен.

Той обяснява, че страни с престижни университети като Обединеното кралство, Германия и Нидерландия, естествено привличат студенти, фокусирани върху академичните постижения и международното признание.

„Практически аспекти като достъп до възможности за работа и благоприятни имиграционни политики след завършване на обучението обаче са също толкова важни, тъй като студентите се стремят към безпроблемен преход от образование към заетост“, добавя той.

Експертът също така отбелязва, че културната съвместимост и езиковата достъпност също играят важна роля, като нараства предпочитанието към страни, които предлагат програми на английски език и приобщаваща среда. Близостта до родните им страни може да повлияе на избора на студентите от съседните региони, докато безопасността, качеството на живот и социалните услуги влияят на цялостната привлекателност.

„Студентите претеглят тези фактори спрямо финансовите си възможности, кариерните си стремежи и личните си предпочитания, което води до нюансиран процес на вземане на решения в цяла Европа“, казва Мийсен.

Дял на чуждестранните студенти в Европа

Делът на чуждестранните студенти във висшето образование през 2023 г. варира значително в различните части на Европа, като средно е 8,4% според Евростат. Люксембург е страната с най-висок дял на чуждестранни студенти - 52,3%. Малта (29,6%) и Кипър (22,3%) са значително назад. Гърция (3,0%), Хърватия (3,7%) и Испания (4,3%) са регистрирали най-ниските проценти.

По отношение на реалните данни, Обединеното кралство е страната с най-голям брой чуждестранни студенти от чужбина. Според библиотеката на Камарата на общините, през 2023/24 г. във висши учебни заведения в Обединеното кралство са учили 732 285 чуждестранни студенти, което представлява 23% от общия брой студенти.

В ЕС Германия има най-голям брой чуждестранни студенти - над 420 000, следвана от Франция (276 000), Италия (106 000) и Испания (102 000).