Масови стрелби ужасяват Балканите, пазарът на незаконни оръжия процъфтява

 Весна Пейович обеща да намали насилието с огнестрелно оръжие в Черна гора, след като дъщеря ѝ и двамата ѝ внуци бяха убити при масова стрелба в град Цетине през 2022 г. След това на 1 януари дойдоха новини, които изчерпаха и малкото оптимизъм, който ѝ беше останал.

Пререкание в таверна предизвика поредното безчинство в живописната стара столица на страната, при което въоръжен мъж уби 13 души с незаконно огнестрелно оръжие, след което се застреля.

„Трябваше отново да преживеем всички ужаси“, казва 63-годишната Пежович, която от три години лобира пред политиците за въвеждане на по-строг контрол върху оръжията в малката балканска страна, пише Ройтерс.

„Отново сме съсипани, защото не успяхме да спечелим нищо, въпреки че се стремяхме към това със сърцето и душата си.“
Министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич обяви по-строги мерки за контрол върху оръжията след стрелбата, включително по-строги тестове за получаване на разрешителни. Той също така даде на собствениците на незаконни оръжия два месеца, за да ги предадат свободно.

Но ограниченото въздействие на предишните мерки за контрол на оръжията в Западните Балкани подчертава колко трудно е да се изкорени насилието в регион, осеян с милиони огнестрелни оръжия, останали от регионални конфликти, и където културата на притежание на оръжие е многовековна. Дори когато правителствата приемат по-строги закони, много държави с ограничени финансови възможности нямат ресурсите, а понякога и волята да прилагат законодателството, твърдят трима експерти, отчасти защото търговията с оръжие се ръководи от мощни престъпни групировки.

Те казват, че бездействието подклажда несигурността в региона и потенциално в съседния Европейски съюз, където балканските оръжия често попадат.
„Важно е не само да имаш добро законодателство, но и да можеш да го поддържаш и прилагаш“, каза Нилс Дуке, директор на базирания в Брюксел Фламандски институт за мир, независим изследователски орган, чийто домакин е фламандският парламент.

„Борбата с незаконните огнестрелни оръжия е много трудна задача и смятам, че все още има какво да се направи“, каза той. В Черна гора вече има многогодишна програма за амнистия на оръжия, в рамките на която са предадени десетки хиляди бройки. Някои от тях бяха използвани за направата на паметник, наречен „Птицата на мира“ в столицата Подгорица.

Въпреки това програмата не допринесе много за спиране на достъпа до нелегалния пазар. След стрелбата през 2022 г. Пежович лобира за по-строг контрол върху оръжията. Тя помогна за въвеждането на така наречения Закон за Марко и Масан, по името на загиналите ѝ внуци. Той така и не беше приет, въпреки че миналия месец беше предложен проект на по-строго законодателство.

„Придобиването на огнестрелно оръжие тук е равносилно на купуването на хляб в магазина“, казва Пежович.

Последиците от кървавите етнически конфликти 

Разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век предизвика поредица от кървави етнически конфликти, които оставиха 6 милиона излишни огнестрелни оръжия в Западните Балкани - регион, включващ Черна гора, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Албания и Северна Македония.
Последните данни от базирания в Швейцария проект „Small Arms Survey“ сочат, че само около половината от тях са събрани или унищожени.

До 27 януари, три седмици след искането на министър-председателя Спаич за предаване на незаконните оръжия, черногорците са предали 1535 оръжия.
Това последва подобен ход в Сърбия през 2023 г., при който според полицията цивилни граждани са предали 82 000 броя оръжия, над 4 милиона боеприпаси и около 26 000 взривни устройства, след две масови стрелби. През последните години подобна програма имаше и в Босна.

Експертите хвалят тези усилия, но статистическите данни пораждат съмнения относно техния успех. Според Джорджие Вукичевич, заместник-председател на Независимия полицейски съюз на Черна гора, в Черна гора все още има до 100 000 незаконни оръжия.

Годишните инциденти с огнестрелни оръжия в региона, които включват произшествия, самоубийства, заплахи и престъпления с насилие, са се увеличили с над 70% между 2019 и 2024 г., сочат данните на SEESAC - подкрепяна от ООН и ЕС регионална инициатива за контрол на огнестрелните оръжия.
През същия период смъртните случаи, свързани с огнестрелни оръжия, с изключение на самоубийствата, остават относително стабилни между 100 и 150 годишно, сочат данните.

По данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) смъртните случаи, причинени от престъпления с огнестрелно оръжие, в Западните Балкани са поне с 30 % по-високи от тези в най-големите държави от ЕС.

Черният пазар 

Черният пазар на оръжия на Балканите оказва влияние и върху други региони. Според UNODC балканските оръжия често се търсят в целия свят, тъй като са по-евтини.
„Фактът, че огнестрелните оръжия, произведени в юрисдикциите на Западните Балкани, бяха използвани в няколко терористични нападения през 2015 г. и 2016 г. в Европа и продължават да се използват в целия регион в различни криминални контексти, е причина за безпокойство“, заяви UNODC пред Ройтерс в писмен отговор на въпроси.

Някои промени могат да помогнат. През ноември страните от Западните Балкани се споразумяха да хармонизират законите за оръжията с тези на Европейския съюз и да се борят с незаконните оръжия.
В рамките на подкрепяния от ООН проект „Хермес“, стартирал през 2023 г., Босна засили пощенските и митническите проверки, благодарение на които бяха задържани огнестрелни оръжия, предназначени за страни като Япония и Съединените щати, заяви Давор Илич, експертен съветник за предотвратяване на контрабандата и престъпленията в босненската администрация за косвени данъци.
„Усилията за намаляване на незаконните оръжия показват измерими и положителни резултати, но проблемът с контрабандата и незаконната търговия продължава да съществува“, каза Илич.

"Култура на оръжията"

Черна гора, с население от 616 000 души, е нарастваща туристическа дестинация за богати европейци, привлечени от нейните планини, долини и адриатическо крайбрежие.

Тя също така обича оръжията.

Силната оръжейна култура се дължи на вековните войни с турци, венецианци и австрийци. Днес  Черна гора се нарежда на трето място в света по притежание на оръжие на глава от населението с 39,1 огнестрелни оръжия на 100 души, сочат данни на Small Arms Survey.

През 1910 г., за да подсили малката си армия и да възпре нашествениците, черногорският крал Никола Петрович нарежда на всички граждани от мъжки пол да си закупят револвер по образец на Гасер, по-късно известен като черногорския револвер. Оръжието става част от традиционното облекло.
Афинитетът към оръжията е очевиден навсякъде. До таверната, в която започва стрелбата на 1 януари, се издига църковна ограда, изработена от старинни мускетарски цеви, конфискувани от турците през XIX век.

От другата страна на улицата две оръдия охраняват входа на бившите кралски военни казарми. Старинни оръжия украсяват стените на всекидневни, ресторанти и барове в целия град.

Контролът върху оръжията е непопулярен.

„Моето поколение ... израсна в домове, където оръжията бяха неразделна част от домакинството“, казва Велимир Ракочевич, преподавател по криминология в Подгорица.

Тази култура е отразена в голяма част от региона. В Косово, където има стотици хиляди незаконни оръжия, полицията казва, че насилието с оръжие се влошава през лятото, когато хората празнуват на сватби, стреляйки с куршуми във въздуха. Стенопис, нарисуван от външната страна на полицейски участък в столицата Прищина, изобразява сцена от сватба, където мъж на дансинга се стреля в звездното небе, докато дете го гледа.  „Празнувайте със сърце, а не с оръжия“, гласи надписът.