Меркел осъди инвазията в Украйна в първото си интервю от напускането на канцлерския пост

ЕС

Руското нахлуване в Украйна е "брутално нападение, при което не се зачитат човешките права, а за това няма извинение". Това заяви бившият германски канцлер Ангела Меркел в първото си интервю, откакто напусна поста си. Тя заяви, че това нападение е голяма грешка, но отбеляза, че никога не е имало вариант, при който да бъде създадена такава архитектура на европейската сигурност, която да убеди Русия да следва друг път, предават ДПА и БТА.

"Разбира се, че съм се питала къде сгрешихме", каза тя, размишлявайки върху, по думите ѝ, тази "голяма трагедия". "Можехме ли да направим повече за предотвратяването на тази голяма трагедия. Затова и ме питате защо, естествено, все още си задавам подобни въпроси", посочи тя. 

Но Меркел заяви, че по никакъв начин няма да се извинява за опитите, които е правила като канцлер да търси дипломатическо решение на нарастващото напрежение, докато през цялата 2021 г. Русия постоянно загатваше, че може да нападне Украйна.

"Не трябва да виним дипломацията само защото не е проработила. Затова не виждам защо трябва да казвам, че съм сгрешила и няма да се извинявам за това", каза тя. 

Бившият германски канцлер отбеляза, че никога не била наивна по отношение "ненавистта", която руският президент Владимир Путин изпитва към западния модел на демокрация. По думите ѝ, е предупреждавала на няколко пъти колегите си, че той иска да разбие Европейския съюз, който според нея Путин смята за дъщерен проект на отбранителния пакт НАТО, съществуването на който руският президент е използвал като предлог за войната. Тя изтъкна също, че постът, който е заемала, налага да преценява много внимателно думите си, когато коментира конфликта в Украйна.

"Аз съм бивш канцлер, което означава, че не съм съвсем редови гражданин", каза Меркел. Тя посочи, че затова се пази да не влияе на днешните дебати, тъй като, по думите ѝ, не е нейна работа да седи и дава съвети отстрани. Вместо това, каза Меркел, тя поема само такива ангажименти, каквито смята, че биха ѝ били приятни.

Меркел добави, че освен това има "пълно доверие" в сегашното правителство на канцлера Олаф Шолц, който беше финансов министър в последния ѝ кабинет.

По отношение на Минските споразумения бившият канцлер, която през 2014 г. оглави процеса по налагането на санкции от Запада на Русия заради анексирането на Крим, каза, че те са успокоили обстановката след анексирането на Крим и са дали време на Украйна да укрепне, посочва Ройтерс.

"Какво щеше да стане, ако през 2014 г. никой не го беше грижа и Путин просто беше продължил? Изобщо не искам и да си го представям", каза тя.

Меркел добави, че навремето е била против приемането на Украйна в НАТО, защото е искала да предотврати изостряне на отношенията с Русия, а в Киев не са били готови за членство. "Това не беше тази Украйна, която виждаме днес. Страната беше нестабилна и пропита от корупция", добави тя. 

Интервюто взе германският журналист от сп. "Шпигел" Александър Озанг, който в миналото няколко пъти е интервюирал Меркел. То беше излъчено по германската обществена телевизия А Ер Де.

Меркел напусна канцлерския пост след парламентарните избори миналата година и реши да си вземе няколкомесечна почивка, след като беше управлявала Германия от 2005 до 2021 г. През последните месеци Меркел казваше, че не иска да говори публично, защото смята, че като бивш лидер не бива да се меси, правейки коментари отстрани. Миналата седмица тя най-накрая обяви, че подкрепя всички усилия на германското правителство, ЕС, САЩ, НАТО, Г-7 и ООН за "прекратяването на тази варварска агресивна война на Русия", отбелязва ДПА.

При управлението си Меркел винаги е гледала да не оставя комуникацията с Путин да прекъсва напълно, въпреки че тя лично не изпитваше симпатии към руския лидер. Но действията ѝ по отношение на руско-германския газопровод "Северен поток 2" ѝ навлякоха доста критики, че с този проект се увеличава зависимостта на Германия от Москва, отбелязва агенцията. 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

САЩ направиха дрон с обхват на полета без презареждане от 16 700 км
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Лабораторията на САЩ в Лос Аламос започна разработване на нова термоядрена бойна глава W93
Бил Гейтс: AI е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
При разкопки на остров Сите: Френски археолози откриха рожденото място на град Париж
Колко важни са всъщност първите впечатления?
Криптоборсата Bitget спира тегленията след кражба на 350 млрд. долара при хакерска атака
Кампанията „Президентски избори 2026. България решава“ започва днес в ефира на bTV
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Румъния премахва таксите за преминаване по Дунав мост от 1 октомври
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Русия понижава прогнозите за добив и износ на природен газ
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Бил Гейтс: AI е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци
Криптоборсата Bitget спира тегленията след кражба на 350 млрд. долара при хакерска атака
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения