Москва отбелязва Деня на победата с парад на Червения площад при засилени мерки за сигурност

Мерките за сигурност в Москва са изключително строги при подготовката в събота за парада на Червения площад по случай победата над нацистка Германия във Втората световна война. В същото време договореното с посредничеството на САЩ тридневно примирие намали опасенията от евентуални украински опити за саботиране на тържествата.

Путин, който е на власт повече от четвърт век, използва Деня на победата — най-важния светски празник в Русия — за да демонстрира военната мощ на страната и да мобилизира подкрепа за военните действия в Украйна, които вече навлизат в петата си година. Но тази година, за първи път от близо две десетилетия, парадът ще се проведе без танкове, ракети и друга тежка военна техника, с изключение на традиционния прелет на бойни самолети, предава Асошиейтед прес.

Официални представители заявиха, че внезапната промяна във формата се дължи на „настоящата оперативна обстановка“ и посочиха заплахата от украински атаки. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че властите са предприели „допълнителни мерки за сигурност“.

Русия обяви едностранно примирие за петък и събота, докато украинският президент Володимир Зеленски обяви прекратяване на огъня, което трябваше да започне на 6 май, но нито едно от двете не беше спазено, като страните взаимно се обвиняваха за продължаващите атаки.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в петък, че Русия и Украйна са приели призива му за примирие от събота до понеделник и за размяна на пленници, като заяви, че паузата в бойните действия може да бъде „началото на края“ на войната.

Зеленски, който по-рано тази седмица заяви, че руските власти „се страхуват дронове да не бръмчат над Червения площад“ на 9 май, последва изявлението на Тръмп с указ, в който иронично „разреши“ на Русия да проведе празненствата си за Деня на победата в събота, като обяви Червения площад временно извън обсега на украински удари.

Говорителят на Кремъл Песков отхвърли указа на Зеленски като „глупава шега“.

„Не ни е нужно ничие разрешение, за да се гордеем с Деня на победата“, заяви той пред журналисти.

По-голямата и по-добре оборудвана руска армия продължава бавно, но стабилно да напредва по фронтовата линия с дължина над 1000 километра. Украйна отвръща с все по-ефективни удари на дълги разстояния, насочени срещу руски енергийни обекти, заводи и военни складове. Киев е разработил дронове, способни да достигат цели на повече от 1000 километра навътре в руска територия — далеч отвъд възможностите му преди 2022 г.

Руските власти предупредиха, че ако Украйна се опита да наруши тържествата в събота, Русия ще нанесе „масивен ракетен удар по центъра на Киев“. Министерството на отбраната на Русия предупреди цивилното население и служителите на чуждестранните дипломатически мисии за „необходимостта незабавно да напуснат града“. Европейският съюз заяви, че дипломатите му няма да напускат украинската столица въпреки руските заплахи.

Путин използва честванията на Деня на победата, за да насърчава националната гордост и да подчертава ролята на Русия като световна сила. Съветският съюз губи 27 милиона души през периода 1941–1945 г. във войната, наричана в Русия Великата отечествена война — огромна жертва, оставила дълбок отпечатък в националното съзнание и останала една от малкото обединяващи теми в разделената история на страната по време на комунистическото управление.

От 2008 г. насам парадите на Червения площад традиционно включват широка гама тежки оръжия — от бронирани машини до междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави. Подобни, но по-малки паради се провеждат и в други части на страната, но този път много от тях бяха ограничени или изцяло отменени по съображения за сигурност.

Властите наложиха ограничения върху мобилния интернет и текстовите съобщения в руската столица, позовавайки се на необходимостта от гарантиране на обществената безопасност. Руското правителство постепенно затяга интернет цензурата и налага все по-строг контрол върху онлайн активността, което предизвиква недоволство и редки публични прояви на несъгласие.

Сред очакваните гости на тържествата в Москва бяха кралят на Малайзия султан Ибрахим Искандар, президентът на Лаос Тонглун Сисулит, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев, президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев и авторитарният лидер на Беларус Александър Лукашенко.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо, чиято страна е член на Европейския съюз, също трябваше да се срещне с Путин и да поднесе цветя на Мемориала на незнайния воин край Кремъл, но реши да не присъства на самия парад на Червения площад.