МВФ: Изменението на климата е глобално предизвикателство, което изисква глобално финансиране

Споделянето на рисковете между публичния и частния сектор би насочило по-голям дял от световните финансови активи към проекти за климата. Тази теза развиват Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ, и Тобиас Адриане, финансов съветник и директор на отдела за парични и капиталови пазари, в статия, публикувана в блога на Фонда.

Изменението на климата е едно от най-критичните предизвикателства на макроикономическата и финансовата политика, пред което са изправени членовете на МВФ през следващите десетилетия. Скорошните скокове на цената на горивата и храните и произтичащите от това рискове от социални вълнения подчертават важността на инвестирането в зелена енергия и повишаването на устойчивостта на сътресения.

Това ще изисква огромни глобални инвестиции за справяне с климатичните предизвикателства и уязвимостта към шокове. Прогнозите варират от 3 трлн. до 6 трлн. долара годишно до 2050 г. Сегашното ниво от около 630 млрд. долара е само малка част от това, което наистина е необходимо.

Ето защо се нуждаем от голяма промяна. С 210 трлн. долара финансови активи на фирми или приблизително два пъти повече от БВП на целия свят, предизвикателството за политиците и инвеститорите е как да насочат голяма част от тези активи към проекти за смекчаване и адаптиране към промените на климата.

Ограничения

Какво пречи на парите да текат в по-големи обеми към климатични проекти извън развитите икономики?

Стимулите са в основата на проблема. Инвеститорите имат много алтернативни възможности за генериране на възвръщаемост - включително изкопаеми горива при липса на стабилно ценообразуване на въглеродните емисии. И сега зелените проекти в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики просто не оправдават рисковете.

Например инвестициите както за смекчаване, така и за адаптиране често идват с високи първоначални разходи, множество технически предизвикателства, дълъг времеви хоризонт и недоказани бизнес модели. Добавете към това лошите данни, рисковете, свързани с валутните колебания, макроикономическите условия, непредвидимата бизнес среда и възприемания потенциал за политически катаклизми.

В резултат на това много възможности за климата не могат да си осигурят финансиране. Тези, които го правят, най-вероятно ще привлекат малък набор от специализирани инвеститори, изискващи висока възвръщаемост в развиващ се и относително неликвиден клас активи, като дългът е основният инструмент.

Това важи особено за компаниите за възобновяема енергия, които работят на неликвидни пазари и имат дългосрочни нужди от финансиране. Например, съществуват доказателства, че големите инвеститори отсяват компании с пазарна капитализация под 200 млн. долара - праг, който относително малко компании за ВЕИ преминават. А компенсацията, която пазарът очаква в замяна на притежаването на актива и поемането на риска от собствеността, наречена цена на собствения капитал, за инвестиции в климата за въздействащи инвеститори е в диапазона от 12-15% в нововъзникващи пазари и развиващите се икономики. Това предполага, че може да бъде дори по-високо за търговските инвеститори.

Частното финансиране 

Тези пречки не са непреодолими. Но справянето с тях - да се променят стимулите за местните и чуждестранните инвеститори, ще изисква координирани и решителни действия в публичния и частния сектор.

Ролята на финансирането от публичния и частния сектор варира в различните страни в зависимост от специфичните за страната характеристики и местния икономически и институционален контекст. Смесването на финансиране от публичния и частния сектор е полезно за намаляване на риска от тези инвестиции за капитала на частния сектор като цяло, например чрез инвестиции при първа загуба или гаранции за изпълнение.

Например, публичният сектор би могъл да вложи собствен капитал, което носи по-високи рискове, ако основният актив загуби стойност. Може да осигури и подобрения за кредитоспособността на проектите. И двете биха намалили цената на инвестициите чрез намаляване на риска за частния сектор. Като заеме дялово участие в инвестициите в климата, публичният сектор ще поеме голяма част от инвестиционния риск, но ще види и възходящи ползи, когато начинанието успее.

Банките за развитие ще играят важна роля в този тип споразумения. Те вече са основни доставчици на финансиране за климата, особено дълг, който съставлява повече от две трети от 32-те милиарда долара, изплатени през 2020 г. По-иновативните подходи – като собствен капитал – биха помогнали за привличането на повече частен капитал и биха били особено полезни за много нововъзникващи пазари и развиващи се икономики, които вече носят тежко дългово бреме.

Други инструменти за финансиране също ще играят роля. Помислете за публично-частни партньорства или мултисуверенни гаранции, които помагат за постигане на по-високи коефициенти на ливъридж. А поемането на рисковете от специфични фактори, като завършване на проекта или политическа нестабилност, могат да бъдат особено полезни за облекчаване на високорисковите премии, които служат за възпрепятстване на частния капитал. Октомврийският доклад за глобалната финансова стабилност ще разгледа по-задълбочено финансовите пазари и инструменти за увеличаване на частното финансиране на климата в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.

Разбира се, всички тези инструменти трябва да се използват внимателно. Основна клопка е потенциално голямото увеличение на публичния дълг чрез кристализирането на условни пасиви - така че строгите ограничения върху експозицията на държавата трябва да бъдат правилно оценени. В Уругвай, например, закон ограничава общите задължения на държавата за публично-частно партньорство и фискалните трансфери към частни оператори съответно до 7% и 0,5 на сто от БВП за предходната година.

Ролята на политиката

Освен финансирането, правителствата могат да използват няколко политически инструмента, за да помогнат за привличането на капитал от частния сектор към възможностите, свързани с климата.

Първият приоритет е стабилното и предвидимо ценообразуване на въглеродните емисии. Това ще спомогне за генерирането на стимули за частни инвестиции в нисковъглеродни проекти, ще насърчи по-прозрачен пазар и ще позволи на инвеститорите да вземат информирани решения на различни пазари.

Публичният сектор може също така да бъде лидер в осигуряването на климатична информация за подобряване на вземането на решения и ценообразуването на риска. В идеалния случай това би включвало висококачествени, надеждни и сравними данни и статистики; глобално хармонизиран и последователен набор от стандарти за разкриване на климата; глобално договорени принципи за таксономии за финансиране на климата.

Какво прави МВФ

Фондът допринася и на други места, включително чрез наблюдение, развитие на капацитет, оценки на риска във финансовия сектор и данни за климата и инструменти за диагностика. От особено значение са програмите за насърчаване на щадящо климата управление на публичните финанси и публичните инвестиции. Освен че насърчават отчетността, прозрачността и по-ефективните разходи, тези мерки могат също да увеличат вътрешните приходи и да мобилизират външно финансиране от донори и частния сектор.

Там, където нововъзникващите пазари и развиващите се икономики имат ограничено фискално пространство, новият тръст на МВФ за устойчивост може да помогне. Със своя фокус върху по-дългосрочни структурни промени, като изменението на климата, ние очакваме той да играе каталитична роля и по този начин да създаде благоприятна инвестиционна среда.

Отново целта е да се привлече допълнително финансиране, особено от частния сектор. В крайна сметка изменението на климата е глобално предизвикателство, което изисква финансиране на глобално ниво.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка