МВФ: Най-уязвимите държави нямат избор освен да орежат разходите след войната с Иран

Говорейки пред AFP в кулоарите на Годишните срещи на организацията в Банкок, заместник-директорът на изследователския отдел на МВФ Петя Коева Брукс заяви, че силно задлъжнелите държави, внасящи петрол, понасят най-тежко енергийния шок и са изправени пред трудни решения как да помогнат на гражданите си да преминат през кризата.

„За съжаление, след години, през които световната икономика бе поразявана от един шок след друг, нивата на дълга нараснаха значително, а в същото време инфлацията също се превърна в проблем“, каза тя.

Войната на САЩ срещу Иран хвърли Близкия изток в конфликт и доведе до рязък скок на световните цени на енергията, след като ответните действия на Техеран засегнаха съюзниците на Вашингтон в Персийския залив и ограничиха доставките на петрол и природен газ, пише RFI.

Тези цени вече започват да се пренасят и върху други стоки, като кризата оказва влияние и върху доставките на жизненоважни торове.

МВФ призова държавите да предоставят ограничени и целенасочени субсидии в отговор на кризата, като същевременно препоръчва на всички правителства да възстановят фискалните си буфери и да се справят с нарастващия дълг след години на борба с икономически сътресения след пандемията.

„Нашите послания действително се отнасят за повечето държави, но компромисите и изборите, които трябва да бъдат направени, са много по-трудни за най-уязвимите страни“, каза Коева Брукс.

В публикувания във вторник доклад „Световни икономически перспективи“ МВФ посочва, че най-уязвими към сътресенията от войната с Иран са развиващите се държави с ниски доходи, които са нетни вносители на петрол и не се възползват от продължаващия инвестиционен бум в областта на изкуствения интелект.

„За тези най-уязвими държави потребителската кошница е силно зависима от енергията и храните, така че ситуацията наистина е много, много по-трудна“, каза тя.

„Но за съжаление няма друг избор.“

Високопоставената представителка на МВФ добави, че „много“ държави с ниски доходи вече изпитват затруднения с обслужването на дълга си или са близо до такава ситуация и че трябва да потърсят преструктуриране на дълга, ако не могат сами да решат проблема.

„Когато дългът не е устойчив, решаването на този проблем и навременното и организирано преструктуриране винаги е по-добро от изчакването, защото тогава цената на преструктурирането в бъдеще ще бъде много по-висока“, каза тя.

В доклада „Световни икономически перспективи“ МВФ повиши прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2026 г., главно благодарение на развитите икономики, които се възползват от ръст на инвестициите и икономическата активност, свързани с изкуствения интелект.

Резултатите по отношение на растежа обаче са силно неравномерни между различните икономики в зависимост от това доколко са засегнати от войната и дали са част от веригите за доставки, свързани с изкуствения интелект.

Очаква се развитите икономики в света да нараснат с 2,1% през 2026 г., като държавите, участващи активно във веригите за доставки за AI, като Тайван и Южна Корея, вероятно ще отчетат значително по-висок растеж.

Коева Брукс заяви пред AFP, че ако инвестиционната активност в сферата на изкуствения интелект се забави, световната икономика „ще усети отрицателно въздействие върху производството не само в развити държави като САЩ, но и в Азия чрез търговските връзки“.

При най-негативния сценарий на МВФ, според който изкуственият интелект не успее да осигури очакваните повишения на производителността, прогнозите за световния БВП през 2028 г. биха били с до 0,4% по-ниски.

Рисковете, свързани с климата, също са сред основните теми в тазгодишния доклад „Световни икономически перспективи“. Коева Брукс заяви пред AFP, че част от последиците от особено силния феномен Ел Ниньо вече са отчетени под формата на по-високи цени на определени хранителни продукти.

Ел Ниньо е затоплящата фаза на естествен климатичен цикъл, която повишава температурите на морската повърхност в тропическата част на Тихия океан. Това води до промени във времето, които могат да увеличат риска от засушавания и наводнения и да засилят ефектите от причиненото от човека глобално затопляне.

„Наблюдаваме значително увеличение на цените на напитките, на ориза и на други стоки“, каза Коева Брукс. „Разбира се, възможно е домино ефектът да се окаже дори по-силен от това, което наблюдаваме в момента.“