НАТО вече допуска вариант за присъединяване на Финландия и Швеция поотделно

НАТО за първи път открито призна за възможност Финландия и Швеция да се присъединят към военния съюз поотделно, нарушавайки табуто върху предишното им настояване да се присъединят като двойка, тъй като кандидатурите им се спират главно от Турция, съобщи Financial Times.

Перспективата двете скандинавски съседи да бъдат разделени по пътя към влизането в алианса е признание, че дипломатическите усилия за вдигане на ветото на Анкара срещу Стокхолм до момента не дават резултат, както и готовност сред служителите на НАТО да позволят на Хелзинки да заобиколи този спор.

„Основният въпрос не е дали Финландия и Швеция са ратифицирани заедно, а двете държави да бъдат ратифицирани като пълноправни членове възможно най-скоро.", заяви пред репортери генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. "Убеден съм, че и двете ще бъдат пълноправни членове и работим усилено, за да ги ратифицираме възможно най-скоро.“

И двете държави бяха в по-добра позиция по отношение на сигурност, преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди почти година, добави той.

Изявлението на Столтенберг е първото, в което има различна хипотеза от официалната линия на НАТО, според която кандидатурите на Хелзинки и Стокхолм трябва да се третират като една обща кандидатура. Други представители на алианса казаха пред Financial Times, че коментарът му отразява промяна в отношението.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган даде да се разбере, че е готов да ратифицира членството на Финландия в НАТО, но не и това на Швеция, като продължава да обвинява Стокхолм, че укрива кюрдски активисти, както и че е позволил демонстративното изгарянето на Коран пред турското посолство в шведската столица.

Запитан за възможността Финландия да бъде одобрена преди Швеция, шведският премиер Улф Кристерсон заяви, че „винаги ще уважаваме други решения“. Дори и Финландия да влезе първа, това няма да бъде „провал“ за Швеция и подчерта, че и двете страни искат да продължат заедно, но "официално" техните заявления са подадени поотделно.

Освен Турция, Унгария също се бави с ратифицирането на молбите на двете страни, но нейната съпротива се смята за по-малко непреодолима. Докато турското правителство твърдо застана зад позицията на Ердоган спрямо Швеция, унгарският премиер Виктор Орбан каза, че няма да застане на пътя на разширяването на НАТО.
Той обвини за забавянията предполагаемото претоварване на работата в парламента, произтичащо от спора му с Брюксел относно фондовете на ЕС, и каза, че Будапеща ще одобри и двете кандидатури на парламентарна сесия, започваща в края на февруари.

Финландските официални лица публично се ангажираха двете кандидатури да вървят в пакет. Миналата година финландският президент и лявоцентристкото правителство положиха доста усилия, за да убедят своя по-неохотен съсед, че присъединяването към НАТО ще бъде правилният отговор на настоящата среда на сигурност.

Сега обаче високопоставени финландски служители казват, че ако Турция ратифицира само молбата на Хелзинки, би било немислимо Финландия, страната с най-дългата граница с Русия от която и да е била друга в ЕС да откаже да бъде приета в алианса само заради лоялност към ангажимента за солидарност.

Дипломати от НАТО са коментирали пред FT, че именно границата на Финландия с Русия прави по-важно критично страната да бъде приета възможно най-скоро, дори ако това означава, че ще изостави Швеция.