Новата икономика: Европейските страни с най-дълъг среден трудов живот

Продължителността на живота се увеличава в целия ЕС през последните десетилетия и с това се увеличава и възрастта за пенсиониране в много страни, което означава, че хората прекарват повече години на работа, пише Euronews. 

През 2024 г. средната очаквана продължителност на трудовия живот в ЕС е била 37,2 години, според Евростат. Това представлява увеличение с 2,4 години, или 7%, в сравнение с 2014 г., когато е била 34,8 години.

В рамките на ЕС очакваната продължителност на трудовия живот варира от 32,7 години в Румъния до 43,8 години в Нидерландия. Когато се включат страните кандидатки за ЕС и страните от ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия), тя варира от 30,2 години в Турция до 46,3 години в Исландия.

Но какво обяснява голямата разлика в очакваната продължителност на трудовия живот в Европа?

Колко години работят европейците?

Макар че има някои изключения, очакваната продължителност на трудовия живот в Европа като цяло следва географски модели. Северноевропейските страни, особено скандинавският регион, водят с най-дълъг трудов живот. Исландия оглавява списъка, следвана от Нидерландия (43,8 години) и Швеция (43 години). Дания (42,5 години), Норвегия (41,2 години) и Финландия (39,8 години) също отчитат високи стойности, като всички са в топ 10 от 35 европейски държави.

Западноевропейските страни също са склонни да имат над средната продължителност на трудовия живот. Швейцария (42,8 години), Ирландия (40,4 години) и Германия (40 години) надхвърлят 40 години и се нареждат в топ 10. Франция (37,3 години), Белгия (35 години) и Люксембург (35,6 години) обаче са по-близо до или под средната стойност за ЕС от 37,2 години.

Най-скорошната налична стойност за Обединеното кралство е от 2018 г., когато тя е била 39,2 години. Като се има предвид нарастващата тенденция в целия ЕС, настоящата стойност вероятно е по-висока.

Статистиките са по-разнородни в Южна Европа. Докато Португалия (39,3 години) и Малта (39 години) показват относително дълъг трудов живот, Италия (32,8 години), Гърция (34,8 години) и Испания (36,5 години) са значително по-ниски.

Източноевропейските страни са предимно около или малко под средното за ЕС. Унгария (37,4 години) се представя умерено, докато други – като Румъния (32,7 години) и България (34,8 години) – отчитат значително по-кратък очакван трудов живот.

Най-кратката продължителност се наблюдава в Югоизточна Европа и на Балканите, включително Турция (30,2 години), Северна Македония (31,5 години) и Черна гора (32,1 години). И трите са страни кандидатки за ЕС, като данните за Северна Македония и Черна гора са базирани на данни от 2018 г.

Защо средният трудов живот се различава?

Както показват тези данни, средният очакван трудов живот се различава значително в различните части на Европа. Но защо?

Проф. Мориц Хес от Университета по приложни науки Нидеррайн отбеляза, че продължителността на трудовия живот, както и участието на работната сила в Европа, се различават поради няколко причини. „Първо, търсенето играе важна роля: ако работодателите се нуждаят от работници, това увеличава участието на работната сила и удължава продължителността на трудовия живот“, каза той пред Euronews Business.

„Второ, институционалният контекст е от значение, особено по отношение на пенсионните разпоредби и разпоредбите на пазара на труда. Ключов фактор в това отношение е официалната възраст за пенсиониране: колкото по-висока е тя, толкова по-дълга е очакваната продължителност на трудовия живот. Колкото по-малко възможности за ранно пенсиониране предлага една пенсионна система, толкова по-дълго е вероятно хората да останат на пазара на труда“, добави той.

Проф. Хес обясни също, че дискриминацията по възраст – дискриминация, основана на възраст – също играе роля. В страни, където по-възрастните работници не са дискриминирани и техният принос се цени, те са по-склонни да искат да продължат да работят, което води до по-дълъг трудов живот.

Тимо Антила, старши преподавател в Университета в Ювяскюля във Финландия, посочи, че семейните модели на държавите, като например самотните/двуполовите работещи, пенсионните системи и моделите на семейни грижи, са вероятно важни фактори, оказващи влияние върху продължителността на трудовия живот.

Процентът на участие на работната сила е от значение

„По-голямата част от продължителността на трудовия живот може да се обясни с процента на участие на работната сила“, установява Евростат. Като цяло, държавите с по-ниски нива на участие са склонни да имат по-кратък среден трудов живот.

Процентът на участие на работната сила обяснява приблизително 81,5% от разликата в очаквания трудов живот според Евростат.

Няколко държави вече са въвели мерки за повишаване на пенсионната възраст. До 2060 г. ОИСР прогнозира, че средната пенсионна възраст в ЕС ще бъде близо 67 години, като се очаква някои държави да надхвърлят 70.