ООН: Липсата на средства за климатична адаптация тласка света към катастрофа

Финансирането за справяне с последиците от климатичните промени отново се очаква да бъде една от най-спорните теми, когато представители на близо 200 държави се съберат на климатичната конференция COP31 на ООН в Анталия, Турция, от 9 до 20 ноември.

Съгласно климатичните споразумения на ООН развитите държави, които носят историческа отговорност за по-голямата част от емисиите на парникови газове, трябва да подпомагат финансово развиващите се страни както в адаптирането към последиците от климатичните промени, така и в прехода към по-чисти енергийни източници, предава RFI.

Средствата за адаптация са предназначени да защитят държавите от променящия се климат чрез мерки като изграждане на морски защитни съоръжения и диги, засаждане на устойчиви на суша култури или укрепване на жилищата срещу природни бедствия.

„Последният доклад за дефицита в адаптацията разкрива шокиращ недостиг. За всеки долар, от който развиващите се държави се нуждаят за адаптация, те получават едва 10 цента“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„Знаем кои са най-застрашените. Знаем кои решения работят. Това, което липсва, са парите и политическата воля. Изборът е прост: инвестирайте в адаптация днес или плащайте за катастрофи утре“, добави той.

Обещанието за утрояване на финансирането

Докладът, озаглавен „Ready? Not.“, изчислява, че нуждите на развиващите се държави за адаптация ще достигнат 305 млрд. долара годишно до 2035 г.

През 2024 г. развитите държави са осигурили между 28,2 млрд. и 31,7 млрд. долара, което представлява само умерено увеличение спрямо предходната година.

Тези суми остават под поетия на COP26 в Глазгоу през 2021 г. ангажимент за удвояване на финансирането за адаптация спрямо нивата от 2019 г., така че до 2025 г. да достигне 40 млрд. долара годишно.

На COP30 в Бразилия миналата година държавите приеха заключително споразумение, което включва призив за утрояване на средствата за адаптация до 2035 г.

Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) обаче това утрояване „е по-малко амбициозно, отколкото изглежда на пръв поглед“, тъй като би увеличило финансирането до между 85 млрд. и 120 млрд. долара годишно в зависимост от начина, по който се тълкува решението от COP30.

Дори тази цел да бъде постигната, средствата ще покриват едва между 20% и 29% от необходимото за справяне със засилващите се климатични въздействия, посочва UNEP.

Докладът разглежда и фонда за „загуби и щети“, създаден на COP27 в Египет през 2022 г., който има за цел да помага на уязвимите държави да се възстановяват след природни бедствия, свързани с климатичните промени.

При първия кръг на финансиране са постъпили искания за общо 2,8 млрд. долара, което значително надхвърля първоначално наличния ресурс от 342 млн. долара.

От UNEP отбелязват, че реалният недостиг на средства все още не е известен.

Миналия месец фондът одобри отпускането на 20 млн. долара помощ за пострадалия от наводнения Непал, което е първият случай, в който заделя средства за конкретна държава.

Светът не е подготвен

Според доклада 2026 г. е донесла „сурови напомняния“, че климатичните промени засягат всички, от екстремните горещини и горските пожари в Европа до катастрофалните ледникови наводнения в Непал.

UNEP вече предупреди, че световните усилия не са достатъчни, за да се предотврати повишаването на глобалните температури с повече от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, което е по-амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г.

„Светът не е готов да се адаптира към настоящите климатични условия, да не говорим за това какво ще донесе надхвърлянето на прага от 1,5 градуса“, заяви изпълнителният директор на UNEP Ингер Андерсен.

Тя призова държавите на COP31 да се съсредоточат върху усилията за утрояване на финансирането за адаптация до 2035 г., като същевременно осъзнаят, че ще са необходими още по-големи средства, за да бъдат спасени човешки животи, да се избегнат загуби и щети и да бъдат защитени икономиките.

Експертът по климатично финансиране от Greenpeace Коайле Монахенг заяви, че правителствата трябва „незабавно“ да увеличат безвъзмездното финансиране, за да постигнат целта за утрояване на средствата до 2035 г.

„Всяко забавяне на финансирането за адаптация превръща климатичните въздействия в катастрофални загуби и щети“, предупреди той.