Климатичните бежанци са факт, но не и според международното право

За една от бъдещите тревожни тенденции - появата на климатични мигранти се заговори масово едва в последните няколко години. Но, темата не е чак толкова нова - от десетилетия учени в областта международното право се опитват да изнамерят правен статут за хората, принудени да напуснат домовете си поради природни бедствия, свързани с изменението на климата. Какво решение предлагат активистите?

Климатични заплахи и преследване

За да защитят климатичните мигранти, които са принудени да напуснат страната си, някои прависти съветват да се измени Конвенцията за бежанците от 1951 г. Те предлагат влошаването на околната среда да се счита за форма на преследване. Това би разширило дефиницията за  правото на убежище.

Принципът за "невъдворяване", споменат в Конвенцията за бежанците, забранява на приемащата страна да връща търсещи убежище лица на несигурно място. Това може да се тълкува като гаранция за правото на достъп до среда, която предлага приличен въздух и чиста вода. Дискусиите по тези казуси вървят активно, но  международното право все още не защитава климатичните мигранти.

Случаят с Нова Зеландия

Йоане Тейтиота е гражданин на Кирибати, островна държава в централната част на Тихия океан. Той кандидатства за убежище в Нова Зеландия през 2015 г., след като тежки наводнения го принуждават да избяга от родното си място, но такова му е отказано. Тейтиота обжалва решението пред Комитета по правата на човека на ООН, но и там преценяват, че природното бедствие не представлява непосредствена заплаха за живота.

Народът на Кирибати не може законно да търси ефективна защита от природни бедствия, свързани с изменението на климата, и последствията от тях като ерозия на брега, загуба на реколта, наводняване на земеделска земя с морска вода. Нова Зеландия твърди, че може да предостави статут на бежанец само в случаи, при които има ясни свидетелства, че държавата не зачита основни човешки права. А в случая с Тейтиота, ефектите от изменението на климата са от системен характер и  не представляват "лично преследване" на поискалия убежище, смята правителството на Нова Зеландия.

Въпреки казуса с Тейтиота, Комитетът по правата на човека на ООН нееднократно е заявявал, че климатичните бежанци имат право да приравняват проблемите си с клаузата за лично преследване и въз основа на това да поискат статут за предоставяне на убежище. Те биха могли също така да твърдят, че глобалното затопляне застрашава правото им на живот. Тези случаи включват ситуации, при които екологичните бедствия са преплетени с конфликти, водещи до мащабно замърсяване на водата или въздуха. Учени и юристи обаче все още не са постигнали консенсус относно правния статут на климатичните мигранти.

Решението: Гаранции за подслон

През 2015 г. броят на хората, бягащи от Ирак, Сирия и Еритрея в резултат на война и глад, се е увеличил значително. В резултат на това миграционната политика остава изключително чувствителна и разделяща тема.

Подготовката на ефективна защита за климатичните бежанци е предизвикателство за следващите години. Но във всеки случай хората имат нужда от помощ. Например неотдавнашното земетресение в Турция и Сирия доведе до смъртта на няколко хиляди души и остави милиони без дом. Само създаването на ефективна международна система от закони може да гарантира правото на убежище за хората, търсещи спасение от подобни бедствия в бъдеще.

По материали от чуждестранния печат