Просвещение 2.0: Човечеството има нужда от нов тип мислене, за да спаси цивилизацията

Нещо необикновено се случи в Европа в края на 17-ти и 18-ти век, когато многостранният интелектуален взрив, известен като Просвещението се разпространи в целия континент.

„Светлината” в Просвещението е светлината на разума, далечно ехо от Платоновата „Алегория на пещерата”, където истината е толкова ярка, че заслепява и до нея се достига само с усърдно размишление. Философи и естествоизпитатели, художници и политолози - всички яростно защитаваха свободата на индивида да разсъждава без влиянието на политиката и религията и да използва това си право в общество, основано на равни права за всички хора. Мисълта беше "билетът" на човека към интелектуалната и политическата свобода.

В съвремието много философи от епохата на Просвещението биха били смятани за расисти, които поставят „цивилизования“ европейски бял човек на върха на обществото. Но основната идея на проекта на Просвещението беше необходимостта от създаване на глобална цивилизация с общи и универсални морални ценности, които преобладават над монархическата и църковната власт. Просвещението обяви война на крайностите на религията и слепия национализъм.

Адам Смит, например, защитава патриотизма не само по отношение на своята страна, но и като част от голямото човешко общество. Имануел Кант нарича това "глобален патриотизъм". Виждаме влиянието на тези идеи върху мислители от ХХ век като Алберт Айнщайн например, който често се застъпва за необходимостта от премахването на международните граници. "Няма друго спасение за цивилизацията и дори за човешката раса от създаването на международно правителство със сигурност, основана на закона", казва Айнщайн пред New York Times през септември 1945 г., малко след края на Втората световна война.

Контурите на новото Просвещение

В ХХІ век отново разглеждаме тези идеи в рамките на нашата собствена реалност. Това е реалност, в която глобализацията не се дължи на премахването на политическите граници, а по-скоро на лесния достъп до информация и новите научни открития за планетата и нашето място във Вселената. Може би е време да преосмислим идеалите на Просвещението и да предложим нова посока на развитие на човечеството.

Но каква? Със сигурност първата стъпка е да се премине отвъд племенната представа за граници. Но в духа на първоначалното Просвещение, чийто център е бил разумът, новата визия за бъдещето трябва да се опира на науката на нашето време, дори ако тя се различава от традиционното механино мислене.

Вече споделих една своя идея, че съвременната астрономия предлага нова визия за човечеството, която нарекох хуманоцентризъм. Тази форма на мислене е свързана колкото с предполагаемото превъзходство на човешкия вид, толкова и с факта, че заемаме централно място във Вселената. Феновете на "Междузвездни войни", обаче критикуват тази идея, заради "вярата, че хората са на върха на галактическия интелект".

Накратко казано, хуманоцентризмът е преобръщане на Коперниканството, което твърди, че колкото повече научаваме за космоса, толкова по-малко важни ставаме ние. Коперниканизмът, от друга страна, говори за незначителността на човека в голямата схема на нещата. Хуманоцентризмът твърди точно обратното. Основната му цел е да подтикне човечеството да търси и приеме нов морален императив. Научаваме нещо ново и важно за нашата планета, за природата на живота и за това кои сме ние, когато вдигаме поглед към небето в търсене на други планети, подобни на Земята, с помощта на инструменти като сензационния спътник "Кеплер", който е открил хиляди екзопланети - или когато разбираме по-добре историята на живота на Земята.

В действителност, хуманоцентризмът е дълбоко свързан с биоцентризма, който защитава централното място на живота във Вселената и особено на тази планета. Като се има предвид, че ние сме дълбоко взаимозависими с другите форми на живот на Земята и че всички форми на живот са дълбоко взаимозависими с планетата като цяло - тази връзка е неизбежна. Съществува деликатно системно равновесие, основано на обратна връзка, което управлява динамиката между планетата и живота, и ние постоянно го атакуваме. Докато не възприемем нова перспектива, ориентирана към живота, нашият проект за цивилизация няма да бъде жизнеспособен. И така, хуманоцентризмът е клон на биоцентризма, който се фокусира върху това, което ние като биологичен вид трябва да направим, за да гарантираме колективното си бъдеще.

У дома е най-хубаво

Дори и да съществуват други планети или спътници със свойства, подобни на тези на Земята - с подобна маса, течна вода и богата на кислород атмосфера - нашата планета и нейните геофизични параметри са уникални: голяма луна, тектонични плочи, плътна атмосфера и магнитни полюси. Това са ключови свойства за развитието на живота. Те са осигурили стабилен климат в продължение на векове и защита от вредната космическа радиация. На този благоприятен фон едноклетъчните бактерии са еволюирали в многоклетъчни организми, сложни многоклетъчни форми на живот и накрая в разумни същества.

Всеки от тези преходни етапи е бил едновременно крехък и невероятен, част от процес, свързан с планетата. Някои стъпки са променили Земята, като например насищането на атмосферата на ранната Земя с кислород от фотосинтезиращи бактерии. Знаем, че ако някъде съществува сложен живот, той ще е рядък - и силно отдалечен от нас. Във всеки един практически смисъл ние сме сами. И като вид сме важни, защото сме рядкост.

Философите от епохата на Просвещението разглеждат интелигентният и сложен живот в други светове като даденост. Разказът на Волтер "Микромегас" е отличен и забавен пример за това предположение, като изследва човешката арогантност от гледна точка на значително по-висши извънземни същества. Но съвременната представа за живота е различна. Едно сложно живо същество, задаващо си въпроси за съществуването, би трябвало да уважава живота. И тъй като ние сме тук само благодарение на това, което Земята ни позволява да бъдем, трябва да възпяваме също и уникалността на нашата планета. Човешкият разум и любопитството да разберем мястото си във Вселената ще доведат до нов морален императив, универсален по своите ценности: равенство на всички същества, запазване на живота и на тази планета.

Марсело Глейзер, за Big Think