Русия затваря железопътните гранични пунктове с Финландия, Естония и Латвия

Русия преустановява движението през няколко железопътни гранични пункта с Финландия, Естония и Латвия, считано от сряда. Това съобщиха руските власти. Разпореждането на Кремъл, публикувано във вторник, не посочва причините за решението.

В документа се говори единствено за „временно преустановяване“ на преминаването на хора, превозни средства, стоки и товари през избрани железопътни гранични пунктове по участъци от държавната граница на Русия, предава Euronews.

Най-голям брой затворени пунктове ще има по границата с Финландия, включително железопътните контролно-пропускателни пунктове във Виборг, Вяртсиля, Люутя, Санкт Петербург – Финландски и Светогорск. Железопътният трафик ще бъде преустановен също на пункта Печори–Псков на границата с Естония и на пункта Питалово на границата с Латвия.

Защо Русия затваря граничните пунктове?

Преди няколко дни Финландия обяви, че ще си партнира с американската отбранителна компания Lockheed Martin за изграждането на първия в Европа център за поддръжка на реактивни системи за залпов огън (MLRS) в град Тампере.

Новината предизвика остра реакция в Русия. Първият заместник-председател на Комисията по отбрана в Държавната дума Алексей Журавльов обвини Финландия, че се превръща във „втора Украйна“, и открито заплаши, че Москва разполага с военния потенциал да унищожи половината от страната.

След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна Финландия значително засили отбранителните си способности на фона на нарастващите руски провокации. Границата с Русия е затворена от 2023 г., а Хелзинки обвинява Москва, че организира хибридни операции и разширява военната си инфраструктура по общата граница.

Според неотдавнашно датско разследване Русия значително увеличава военното си присъствие по границите с НАТО като подготовка за евентуален бъдещ конфликт с алианса.

Възможна нова мобилизация в Русия

Друга възможна причина за внезапното затваряне на железопътните гранични пунктове са появилите се информации за нова мобилизация в Русия.

Според различни публикации руските власти обсъждат нова мобилизационна кампания още тази есен. Някои източници твърдят, че тя може да бъде обявена през октомври след изборите за Държавната дума – долната камара на руския парламент, насрочени за 18–20 септември.

Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски също заяви, че Русия може да пристъпи към нова мобилизация през есента, като посочи именно септемврийските избори като възможен ориентир.

По данни на украинските власти Москва се подготвя да мобилизира десетки хиляди нови военнослужещи, за да компенсира растящите си загуби на бойното поле.

Първата вълна на т.нар. „частична мобилизация“, обявена през септември 2022 г., предизвика протести и доведе до напускането на страната от стотици хиляди руснаци. Оттогава Кремъл избягва нова подобна стъпка заради нейната непопулярност и риска от обществено недоволство.

Според американския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) към декември 2025 г. Русия е понесла около 1,2 милиона жертви на бойното поле, включително до 325 000 убити военнослужещи.

За да компенсира тези загуби, Москва трябва да набира над 30 000 нови войници всеки месец.

Украинското военно разузнаване твърди, че през първите три месеца на 2026 г. около 70 500 души са подписали договори за служба в руската армия – с приблизително 30 000 по-малко от поставената цел на руското министерство на отбраната.

Междувременно медийни публикации съобщават, че в средата на юни в руската Волгоградска област са били проведени мащабни учения за мобилизация с участието на представители на съседни регионални администрации. Руските власти твърдят, че подобни учения се провеждат ежегодно.