Руските евреи се страхуват от възраждащ се антисемитизъм

Руските евреи се страхуват, че ще станат мишена на Кремъл на фона на продължаващата вече пети месец война в Украйна, репресиите и ограничаването на гражданските свободи.

Евреите напускат страната на тълпи, а тези, които остават, се страхуват да критикуват директно войната, за която Путин цинично твърди, че има за цел да „денацифицира“ Украйна, пише POLITICO.

„В нашата конгрегация не говорим по никакви политически въпроси“, признава равин от Москва, пожелал анонимност. След потушаването на протестите заради преизбирането на Путин на 2011-а, той е призовал нейните 300 членове да не говорят за политика в неговата синагога. „Всичко, което изречем публично, може да бъде използвано срещу нас като общност”, опасява се духовният водач.  

Владимир Ханин, доцент в израелския университет Ариел и експерт по руската еврейска диаспора, смята, че около една трета от евреите, живеещи в Русия, „активно“ изразяват своята съпротива срещу войната. Повечето „не са доволни“ от ситуацията, но са твърде уплашени, за да ѝ се противопоставят. Според него само 10-15% от евреите в Русия подкрепят войната - отчасти защото 70%  от общността населява големите градове Москва и Санкт Петербург и повечето са „по-либерални и по-модернизирани”, и далеч по-образовани от средния руснак.

За разлика от руския православен лидер патриарх Кирил, когото ЕС смяташе да санкционира заради подкрепата му за войната на Путин, еврейските религиозни лидери са по-критични. Берел Лазар, главният равин на Русия, за когото беше известно, че е приятелски настроен към Путин, призова за „мир“ и предложи да бъде посредник в конфликта. Други водещи еврейски фигури отправиха подобни призиви, включително президентът на Федерацията на еврейските общности Александър Борода.

Междувременно под натиска на властите да подкрепи войната главният равин на Москва Пинхас Голдшмид напусна страната две седмици след началото на конфликта. Сега той живее в изгнание в Израел и няма планове да се връща в Русия.

Колкото по-дълго продължава войната на Путин, толкова по-вероятно е той да търси изкупителни жертви. Руските евреи са наясно, че могат да се окажат изкупителна жертва. Кървав пример за това е убийството на цар Александър II през 1881 г., която отприщи вълна от насилие на антисемитска тълпа.

Външният министър Сергей Лавров даде представа какво може да се случи, като сравни украинския президент Володимир Зеленски с Адолф Хитлер, за когото каза, че „също има еврейска кръв“. Путин се въздържа от подобни коментари, като поднесе лично извинение на израелския премиер Нафтали Бенет.

„Ние усещаме негативното отношение към нас, омразата… затова сме свикнали да мълчим и да се приспособяваме. Винаги обаче държим паспорта си под ръка, защото не знаем кога трябва да бягаме отново. Никой от нас не е защитен”, споделя опасенията си 23-годишна еврейка от Дербент , в Южна Русия, пожелала анонимност.

Приемането на еврейската общност и животът им значително се е подобрил след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Проучване на Levada Center сочи, че 45% от руснаците имат положително отношение към евреите през 2021 г., спрямо 22 на сто през 2010 г. Въпреки твърдението, че искат да имат до себе си тази малцинствена група, само 11% от анкетираните руснаци са готови да имат приятел евреин, спрямо 3 на сто през 2010 г.

Иля Яблоков, преподавател по цифрови медии в Шефилдския университет в Обединеното кралство, който е писал за антисемитизма в Русия, смята, че антиеврейската ксенофобия може да пламне всеки момент, ако Кремъл го поиска. „През 80-те и 90-те години бруталният антисемитизъм на политиците беше реакция на социалната поляризация на Русия. През този век години нещата се подобриха икономически, така че нивото на антисемитизъм спадна“, коментира ученият.

Но нахлуването на Путин в Украйна и ответните санкции на Запада карат руските евреи да се страхуват, че отново ще станат мишена на Кремъл.

„Връщаме се към 90-те години на миналия век“, изтъква доц. Владимир Ханин, имайки предвид периода, в който антисемитските теории за конспирацията се разпространяваха от покойния крайнодесен политик  Владимир Жириновски.

Ужасени от войната много руски евреи се опитват да избягат от страната. В отговор на това Израел засили своята специализирана програма за имиграция на диаспора, понякога известна като Aliyah, която дава гражданство на онези, които могат да докажат, че техните роднини са евреи до трето поколение. Срокът за издаване на визи от местните консулства бе съкратен на няколко седмици. Тел Авив позволи на бежанците да кандидатстват за гражданство, непосредствено след пристигането в Израел.

Допреди войната във федерацията са живели 165 000 евреи, което ги прави шестата по големина диаспора извън Израел. Приблизително 10 000 са напуснали страната през първите три месеца на войната.

Олга Бакушинская, 56-годишна руска журналистка, която се премести в Израел през 2014 г., след като Русия анексира Крим, създаде група във Facebook, за да помогне на емигрантите да се интегрират в страната през 2016 г. Тя разказва, че молбите за помощ са се увеличили през последните няколко месеца, като над 3000 руснаци и украинци са се присъединили към групата от февруари - главно семейства с деца от средната класа, които са от академичните среди или са от ИТ-сектора. „Много от тях не са планирали, просто са дошли“, посочва Бакушинская.

Докато много израелци приветстват новопристигналите, не всички са толкова приятелски настроени. Бакушинская разказва, че е помагала на руснаци, които са били посрещнати с подозрение от някои техни сънародници, емигрирали през 90-те години, които ги заклеймяват като „неевреи“, тъй като повечето са светски настроени.

Артьом Будиков е 29-годишен актьор с майка еврейка, роден и израснал в Москва. Той напуска Русия на 9 май. Сега получава 700 евро месечна стипендия от израелското правителство, както и субсидирани уроци по иврит, но си търси и работа. Младият мъж решава да напусне родината си ден след като Путин обяви своята „специална операция“ в Украйна. „Не разбирах как е възможно това и не знаех как да продължа да работя или да стоя със затворена уста“, каза Будиков. За няколко седмици актьорът събира необходимите 900 евро, купува си самолетен билет и след поредното представление на „Тартюф” по Молиер в московски театър се качва на самолет за Шри Ланка и след това за Израел. „Никой не знаеше, че играя за последен път. Беше много тежък момент. Около мен в самолета нямаше никого и дълго плаках, докато не заспах”, спомня си актьорът.