Шенгенското споразумение навършва 40 години, но дали идва краят на визията за отворени граници в Европа?

Шенгенското споразумение току-що навърши 40 години и е изправено пред повече въпроси, отколкото сигурност. Приблизително половината от членовете му са възстановили временния контрол на вътрешните си граници. Дали това е краят на шенгенската визия за отворени граници в Европа?

Добър пример за настоящите дилеми, пред които е изправен Шенгенският договор, е германско-полската граница, в граничните градове Гьорлиц (Германия) и Згожелец (Полша), разделени от река Ниса Лужицка.

През 2023 г., позовавайки се на продължаващата си борба срещу незаконната миграция, Германия наложи временни мерки тук, както навсякъде по границата си с Полша. В същото време полските власти наложиха временен контрол на 7 юли 2025 г. Жителите на двата бряга на реката страдат от последствията, включително огромни задръствания, пише Euronews. 

Вземете например Якуб Волински, 37-годишен анализатор на данни. Той живее и работи от германската страна на този граничен град, но е роден от полската страна. Като човек, който често пътува между двете страни, той е на фронтовата линия на новата реалност, пише изданието. 

„Няма увеличение на движението на хора, преминаващи незаконно границата тук. Това е напълно ненужен израз на недоверие към съседите, които живеят точно от другата страна на реката“, обяснява Волински.

През уикендите и празниците германските контролно-пропускателни пунктове често предизвикват хаос по улиците от полската страна. Дори италианският собственик на магазин за сладолед близо до контролно-пропускателния пункт е недоволен.

„Градът е напълно блокиран. Това прави работата ни много трудна, защото клиентите не могат да стигнат дотук с кола, така че тези, които не живеят наблизо, не идват“, казва Антонио Скарамоцино.

Жителите от полската страна събират подписи за протестна петиция, адресирана до Европейската комисия. Якуб е отишъл още по-далеч. Той е съдил германското правителство. „Твърдо вярвам, че решенията на германските власти ограничават свободата ми на движение в граничните райони. Ако можех да говоря с представители на германското правителство, щях да ги попитам дали с всички тези разходи ползите са наистина оправдани“, казва той. 

Отправихме въпроса на германската федерална полиция. Те твърдят, че работят усилено, за да сведат до минимум въздействието на своите проверки. Но казват, че имат законов мандат, който досега е бил ефективен.

„В моя отдел през май тази година докладвахме за над 175 души за нарушаване на правото им на пребиваване. Съобщихме обаче и за 141 души за извършване на други нарушения“, обяснява Михаел Енглер, говорител на германската федерална полиция.

Въпреки тази статистика, Якуб вижда жалбата си срещу Германия като зов за събуждане за членовете на Шенген и институциите на ЕС да преразгледат настоящия си подход. „Ако ние, гражданите, не предприемем действия и не уведомим правителствата си, че това е важен въпрос, за който трябва да се борим, се опасявам, че Шенгенското пространство може да се срине“, казва той.

Това ли е краят на шенгенската мечта?

Държавите могат да въведат отново контрол при строги условия. Най-големият проблем, както правен, така и символичен, не е самото решение, а неговата обосновка и времева рамка. Това е мнението на Йоланта Шиманска, координатор на програми на ЕС в Полския институт за международни отношения. Тя е експерт по миграционна политика и вътрешни работи на ЕС.

„Всички проверки трябва да се извършват в определено време. И тъй като името е „временно въвеждане“, не би трябвало да е стабилна ситуация. Но в някои страни имаме десетилетие на граничен контрол“, заключава тя.