Шнабел, ЕЦБ: Дигиталното евро е най-добрият отговор на стейбълкойните

Стейбълкойните представляват редица рискове за финансовата стабилност и паричната политика, а най-добрият отговор на Европейската централна банка е да гарантира, че публичните пари остават котвата в основата на системата, заяви членът на Изпълнителния съвет  на ЕЦБ Изабел Шнабел, цитирана от Bloomberg.

Макар че частните парични иновации като стейбълкойните могат да предложат „значителни ползи“, тези инструменти биха могли също така да увеличат риска от масово теглене на средства във финансовата система във времена на стрес, да отслабят предаването на решенията за лихвените проценти и да затвърдят международното господство на долара, каза тя в понеделник в Сеул.

Следователно, „централните банки и регулаторите трябва да са готови да адаптират регулирането, прилагането на паричната политика и платежната инфраструктура по гъвкав начин, за да защитят финансовата стабилност, да запазят паричния контрол и да затвърдят ролята на валутата си в дигиталната ера“, добави Шнабел на конференция на централната банка на Южна Корея.

Подкрепени от стремежа на президента Доналд Тръмп да направи криптовалутите по-масови, стейбълкойните, които са обвързани предимно с щатския долар, набраха популярност през последната година. Някои глобални регулатори и надзорници обаче предупредиха за потенциални заплахи за финансовата стабилност.

Утвърждаване в Европа

Бумът също така породи опасения, че подобни инструменти биха могли да се утвърдят в Европа, заплашвайки банките и паричния суверенитет на региона, и предизвика въпроси дали Европа се нуждае от своя собствена версия. През февруари управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел промотира стейбълкойните, деноминирани в евро, докато председателят на ЕЦБ Кристин Лагард миналия месец възприе много критичен тон.

Позовавайки се на речта на Лагард, днес Шнабел подчерта, че „много от предимствата на стейбълкойните произтичат от технологията, на която са базирани, а не от характеристиките на самия инструмент“.

Тя също така изрази някои резерви относно бъдещия им успех.

„Остава да се види дали в такава среда стейбълкойните могат да намерят своето място във финансовата система, точно както фондовете на паричния пазар преди 50 години, или други иновации, като токенизирани депозити, ще се окажат по-обещаващата алтернатива“, каза тя.

Шнабел говори ден след като членът на Управителния съвет на Федералния резерв Кристофър Уолър заяви, че разпространението на стабилни монети по света може да разшири обхвата на политиката на централните банки на САЩ. Той също така постави под въпрос натиска за CBDC, наричайки дигиталните валути на централните банки „глупаво нещо“.

Инфлационното въздействие на войната

Шнабел се спря и на войната в Иран и каза, че ЕЦБ вече не може да гледа през инфлационното въздействие на войната, тъй като ценовият натиск се разпространява отвъд енергетиката и рискът от незакотвени инфлационни очаквания се увеличава.

Щетите по енергийната инфраструктура и глобалните вериги за доставки вече са променили динамиката на цените по по-траен начин, което означава, че политиците може да се наложи да реагират, дори ако конфликтът приключи незабавно, каза Шнабел.

„Вече не можем да пренебрегваме този шок“, каза Шнабел. „Рискът от откотване на инфлационните очаквания нараства.

Коментарите потвърждават забележките на Шнабел от миналата седмица, когато тя заяви, че ще е необходимо повишаване на лихвените проценти на срещата на ЕЦБ на 10 и 11 юни. Пазарите като цяло очакват подобен ход, тъй като официалните лица се борят с перспективата по-високите цени на енергията да се отразят на по-широката инфлация, въпреки че политиците са предпазливи да сигнализират доколко ще се повишат лихвите, предвид несигурността относно икономическите последици от конфликта.

Докато повечето официални лица остават предпазливи по отношение на пътя след юни, тъй като икономиката вече се забавя, литовският министър Гедиминас Симкус заяви миналата седмица, че второ увеличение на лихвите „е по-вероятно, отколкото не“, въпреки че времето е неясно.

Увеличения на лихвите

Шнабел предположи, че е твърде рано да се уточни колко увеличения на лихвите може да са необходими, като каза, че централните банкери ще продължат да оценяват постъпващите данни и развитията в Близкия изток.

„Твърде рано е да се каже, че става въпрос за определен брой увеличения и след това е готово“, коментира тя. „Наистина трябва да видим какво ще се случи.“

Тя каза, че настоящият шок се различава от предишните енергийни кризи, защото все повече действа като шок от глобалното търсене, като същевременно повишава производствените разходи по целия свят.

Нарастващият натиск върху цените на производителите в Китай и другаде вероятно ще се отрази на глобалните вериги за доставки, повишавайки инфлацията на стоките след продължителен период на слаб растеж на цените на произведените продукти, каза Шнабел.

„Виждаме в световен мащаб, че натискът върху тръбопроводите се увеличава“, каза тя. „Това ще окаже инфлационен натиск по целия свят.“