Шведски и финландски изтребители прехванаха руски самолети над Балтийско море

Военновъздушните сили на Финландия съобщиха в петък, че шведски и финландски изтребители са били вдигнати под тревога, за да идентифицират руски военни самолети над Финския залив. Според финландските военни двете скандинавски държави са активирали своите дежурни сили за бързо реагиране (Quick Reaction Alert, QRA) в четвъртък.

Изтребителите са идентифицирали руска въздушна група, състояща се от транспортен самолет Ту-134, изтребители МиГ-31 и Су-30, които са се намирали в международното въздушно пространство над Финския залив, предава Euronews.

Военните определиха операцията като първата съвместна мисия за идентификация, изпълнена от военновъздушните сили на Финландия и Швеция.

Шведският премиер Улф Кристершон коментира операцията в социалната мрежа X, като заяви, че „Балтийско море никога не е било толкова уязвимо, колкото е сега, но също така никога не е било по-добре защитено“.

Напрежението в района на Балтийско море се засили значително през последните години, а скандинавските изтребители редовно излитат за прехващане и идентификация на руски военни самолети. След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Финландия и Швеция се отказаха от десетилетната си политика на военен неутралитет и се присъединиха към НАТО.

Инцидентът съвпадна с предупреждение на Датската служба за военно разузнаване, че рискът от руски военни действия срещу държави от НАТО нараства. Според службата пълномащабно нападение е „много малко вероятно“, но не може да бъде напълно изключено.

„Съществува нисък, но нарастващ риск Русия да предприеме ограничена военна атака срещу една или няколко държави от НАТО, които граничат с Русия“, заяви директорът на службата Томас Аренкил при представянето на актуализирана оценка за заплахите от Москва.

По думите му разузнаването продължава да смята, че е малко вероятно Русия да има интерес да нахлува в държава от НАТО, но подобен сценарий не може да бъде напълно отхвърлен. В оценката се посочва още, че Москва вероятно ще увеличи т.нар. хибридни атаки срещу западни държави.

Според датското разузнаване досега тези действия са били насочени основно към всяване на страх и отслабване на обществената подкрепа за Украйна. Напоследък обаче те все по-често включват саботажи срещу отбранителни компании и железопътни превози на военно оборудване, предназначено за Киев.

Службата предупреждава, че Русия може да засили подобни действия, включително чрез разрушителни кибератаки, способни да нарушат функционирането на критична инфраструктура и важни обществени услуги.

Европа остава в повишена готовност

Европейските държави са в състояние на повишена бдителност заради опасения, че Москва може да засили натиска върху западните съюзници на Украйна, докато войната навлиза в своята пета година.

През ноември миналата година военни представители на НАТО съобщиха, че на източния фланг на алианса е разположена нова американска система за противодействие на дронове. След нарушение на полското въздушно пространство генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви създаването на инициативата Eastern Sentry, чиято цел е да възпира бъдещи руски навлизания.

Някои европейски представители определиха подобни инциденти като тест на готовността и реакцията на НАТО, което повдига въпроси доколко алиансът е подготвен за потенциални заплахи от Русия.

От Кремъл отхвърлиха обвиненията, че Москва стои зад част от неидентифицираните навлизания и инциденти в Европа, като ги определиха като „необосновани“.