Ставаме все по-малко: Светът навлиза в ера на демографски спад, помагат социалните мрежи и смарфоните

Населението на Земята продължава да расте и въпреки това 2026 г. може да остане в историята като първата година, в която човечеството спря да се възпроизвежда. Не се раждат достатъчно деца, за да може следващото поколение да бъде толкова многобройно, колкото предишното.

Това е заключението, до което стигат професорът по икономика от Университета на Пенсилвания Хесус Фернандес-Виляверде и докторантът от Северозападния университет Патрик Норик, цитирани от висшите учебни заведения. Според техните изчисления, общият коефициент на раждаемост в световен мащаб – очакваният брой деца на жена, е паднал до 2,19 или по-малко. За да се възпроизведе, човечеството като цяло, при сегашния стандарт на живот, се нуждае от приблизително 2,2 деца на жена.

„Доколкото знаем, това никога не се е случвало преди – нито по време на войни, нито по време на пандемии“, пишат авторите. Тяхната статия, „ Terra Incognita: The Economics of a Shrinking World“ , е подготвена за бюлетина „Annual Review of Economics“ . Така че точната дата на демографския поврат вероятно ще остане предмет на дебат. Но самият поврат изглежда е близо.

Това не означава, че населението на света се свива в момента, тъй като демографските данни са много инертни. Многобройни поколения жени, родени през 80-те, 90-те и началото на 2000-те години, раждат деца, а родителите им живеят по-дълго от преди. Така че населението може да продължи да расте още няколко десетилетия, дори след като коефициентът на раждаемост падне под нивото на възпроизводство.

Пик по-рано от прогнозираното

Основният дебат сред изследователите е колко дълго ще продължи тази инерция. Според прогнозите на ООН , населението на света ще нарасне от 8,2 милиарда през 2024 г. до приблизително 10,3 милиарда в средата на 2080-те години и едва след това ще започне бавно да намалява. Фернандес-Виляверде и Норик обаче очакват пикът на населението на Земята да настъпи почти 30 години по-рано - около 2056 г. , и дотогава ще има приблизително 9 милиарда души.

Прогнозата на двамата икономисти е значително по-радикална от „официалната“, но те не са единствените в своя скептицизъм. Проучване, публикувано през 2024 г. в The Lancet , прогнозира спад на световния коефициент на раждаемост до 1,83 до 2050 г. и до 1,59 до 2100 г. Според тези изчисления 76% от страните и териториите ще бъдат под нивото на възпроизводство до средата на века и 97% до края на века, съобщи Reuteres .

Фернандес-Виляверде и Норик са изследвали данни за 236 държави и територии от 1950 г. насам. Най-бързият спад на раждаемостта вече не е в най-богатите общества, а в страните с ниски и средни доходи, и сред по-малко заможните жени.

Очевидно е, че нарастващите разходи за жилища принуждават хората да отлагат създаването на семейство, а ожесточената конкуренция в образованието превръща всяко дете в голям, многогодишен и ресурсоемък проект. Жените са получили повече възможности извън дома, но в много общества мъжете са спрели да поемат сравним дял от домакинските отговорности. И накрая, бракът и родителството вече не се считат за задължителни части от зрялата възраст и културната норма в повечето общества постепенно се променя.

Фернандес-Виляверде и Норик свеждат тези промени до концепцията за „модерност“. В днешната икономика раждането на трето дете е особено скъпо – не само във финансов план, но и във време, кариера и свобода. В същото време бездетността вече не носи заплахата от самота и бедност в напреднала възраст, както някога. Такава система няма вграден механизъм за връщане на коефициента до 2,1.

Важно е също да се отбележи, че днес не намалява толкова броят на децата сред установените двойки, колкото броят на самите двойки. В редица богати страни майките имат приблизително същия брой деца, както преди. Въпреки това, делът на хората, които изобщо не стават родители, нито пък влизат в дългосрочни връзки, нараства. Следователно, стимули като помощи за второ или трето дете помагат само на тези, които вече са създали семейство.

Икономика без деца

Намаляващо население не означава непременно обедняване. Ще има по-малко работници, трудът им може да стане по-скъп, жилищата и земята ще станат по-достъпни, а натоварването на природата ще намалее. След чумните епидемии населението на Европа рязко спада, но положението на оцелелите работници се подобрява значително. Автоматизацията и изкуственият интелект биха могли да облекчат недостига на работна ръка и този път, съобщи Financial Times .

Затова и името на работата на изследователите е Terra Incognita , или „непозната земя“. Човечеството знае добре как да живее във време на бърз растеж на населението. Можем само да гадаем как работи свят, в който всяко поколение е по-малко от предишното.