Как войната между Индия и Пакистан ще засегне световната икономика?

Конфликтът между Индия и Пакистан ескалира, след като във вторник срещу сряда (през нощта на 6 срещу 7 май) Индия осъществи ракетна атака срещу цели в Пакистан, а правителството в Исламабад отвърна с артилерийски огън в оспорвания регион на Кашмир. Ако ескалацията продължи, и особено ако включи заплахи за използване на ядрени оръжия, би имала значителни последици за световната икономика, регионалната стабилност и глобалните вериги за доставки.  

Въздействие върху световната икономика

Индия е петата по големина икономика в света с бързо растящ технологичен и производствен сектор, докато Пакистан играе ключова роля в текстилната индустрия и регионалната търговия. Конфликтът би нарушил износа на стоки като текстил, електроника, фармацевтични продукти (Индия е основен доставчик на генерични лекарства) и селскостопански продукти.

Регионът на Южна Азия е важен за морските пътища през Арабско море. Потенциалните военни действия там биха могли да блокират ключови маршрути, включително достъпа до Персийския залив, което би повишило цените на петрола и газа.
 
Индия е един от най-големите вносители на петрол и газ, а Пакистан разчита на доставки от страните от Персийския Залив. Конфликтът би увеличил риска от прекъсване на доставките, което би довело до скок в цените на енергоносителите. Това би засегнало особено енергийно зависимите икономики в Европа и Азия.

Евентуалната ядрена ескалация може да предизвика дългосрочни последици като т. нар. „ядрена зима“, която би унищожила селското стопанство и би довела до масов глад.

Финансови пазари и инвестиции

Ескалацията на военния конфликт между Индия и Пакистан би породила несигурност, водеща до спад на фондовите пазари, особено в Азия. Индия, като привлекателна дестинация за чуждестранни инвестиции, би загубила капитал, ако инвеститорите избягат към по-безопасни пазари.

Пакистан, който вече е изправен пред сериозни икономически трудности, може да изпадне в още по-дълбока криза, изискваща международна финансова помощ.

Ако конфликтът ескалира до ядрена война, последиците биха били катастрофални, включително унищожаване на инфраструктура, масови бежански потоци и радиоактивно замърсяване. Това би довело до глобална рецесия, сравнима, или дори по-тежка, от тази след Втората световна война.

Индия вече спря вноса от Пакистан след атаката в Кашмир на 22 април 2025 г., при която загинаха 26 души, но търговията между двете страни вероятно ще бъде напълно прекъсната при ескалация. Това би засегнало регионалните пазари и държавите, зависещи от техните стоки.

Кои са основните съюзници на Индия и Пакистан? 

Индия е стратегически партньор на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, насочен срещу влиянието на Китай. САЩ предоставят военни технологии, разузнаване и подкрепа чрез споразумения като QUAD (включващо САЩ, Индия, Япония, Австралия).

Русия също е исторически съюзник на страната и е един от основните ѝ доставчици на оръжия и военна техника, въпреки нарастващото влияние на Запада. Индия поддържа балансирани отношения, купувайки руски петрол и оръжия. 

Франция също е ключов партньор на Индия във военната сфера, особено след сделката за 26-те изтребителя Rafale на стойност 7.5 млрд. долара. Франция подкрепя Индия и в дипломатически план.

Израел доставя на Индия модерни военни технологии, включително дронове и системи за противовъздушна отбрана.

Япония и Австралия, също членове на QUAD, подкрепят Индия в регионалната сигурност срещу Китай.

Индия поддържа необвързаност, което ѝ позволява да работи както със Запада, така и с Русия.

Китай, макар и съперник на Индия в регионален план, показва признаци на нормализация на отношенията с Индия, което може да ограничи неговата намеса в конфликта. Пекин е един от най-близките съюзници на Пакистан, инвестиращ сериозно в икономиката на страната. 

Китай доставя оръжия, включително изтребители JF-17, и подкрепя Пакистан срещу Индия.

Саудитска Арабия и страните от Залива предоставят финансова помощ и енергийни доставки на Пакистан. Правителството в Исламабад поиска тяхната подкрепа за деескалация след атаката в Кашмир.

Турция доставя военна техника, включително дронове, и подкрепя Пакистан в международни форуми.

Пакистан поддържа сложни отношения със САЩ, с които е бил съюзник в миналото, но през последните години връзките им "охладняха" заради близостта на Исламабад с Китай. Пакистан продава боеприпаси на Украйна, което го поставя в сложна геополитическа позиция.

Талибаните в Афганистан, подкрепяни от Пакистан, могат да осигурят непряка подкрепа, но подобна стъпка би била спорна и рискована, според повечето експерти и наблюдатели. 
 
Индия е сред петте най-големи производители на военни запаси в света, с бюджет от около 86 млрд. долара годишно. Произвежда собствени танкове (Arjun), артилерия, ракети (BrahMos, съвместно с Русия) и боеприпаси.
 
Пакистан произвежда ограничен брой оръжия, включително танкове (Al-Khalid) и леки оръжия. Страната зависи повече от вноса, отколкото Индия, поради по-малкия си военен бюджет (около 10 млрд. долара).

Ако конфликтът остане конвенционален, международната общност вероятно ще се опита да посредничи за деескалация. Страните от Залива вече са призовани от Пакистан да помогнат.

Рискът от ядрена война обаче е висок, тъй като и двете страни разполагат с ядрени арсенали и нямат ясно изразена доктрина за неизползване. Това би предизвикало глобална хуманитарна и икономическа катастрофа.
 
САЩ и Франция вероятно ще подкрепят Индия дипломатически и с разузнаване, но ще избягват пряка военна намеса.
Китай също ще подкрепя Пакистан с оръжия и икономическа помощ, но може да се въздържи от пряка намеса, за да избегне сблъсък със САЩ.

Русия вероятно ще се опита да остане неутрална, тъй като има интереси и в двете страни.
 
Това, което е сигурно, е, че ескалацията между Индия и Пакистан би имала тежки икономически последици, особено за енергийните пазари, веригите за доставки и глобалните инвестиции. Индия разчита на разнообразни източници за въоръжение (Русия, Франция, САЩ, Израел), докато Пакистан зависи основно от Китай и частично от Турция и страните от Залива.