Субсидиите в земеделието – кой печели и кой губи*

Приблизително 490 милиона от почти 1,4 милиарда души в Африка през 2021 г. са живели с по-малко от 1,90 долара на ден. За да имате по-добра представа за африканската бедност, трябва да знаете, че девет от десетте най-бедни страни на континента са разположени на юг от Сахара в Сахел - районът, който отделя пустинята от плодородния юг.

Много фактори причиняват слабото развитие на Африка, но противно на това, което може би си мислят някои,  икономическите перспективи на континента  далеч не са безнадеждни. Наистина, дори в развития свят може да се направи много, за да се помогне за подобряване на живота на милиони от най-бедните хора в света. Ако ние на Запад действително искаме да го направим за тези, за които твърдим, че ни е грижа, една от първите политики трябва да е насочена към субсидии за земеделието, които изкривяват цените.

Западните (и китайските) помощи за аграрния сектор са пагубни за много африкански фермери, които разчитат на износа на суровини. А когато развитите държави раздават огромни суми пари на местните производители, световните цени на селскостопанската продукция падат. Тези субсидии не само пилеят огромно количество пари на данъкоплатците, но чрез изкуствено понижаване на цените на стоките изкривяват пазарния механизъм и пречат на африканските земеделци да печелят справедливата пазарна цена за своя труд.

Субсидиите за памук, които засягат производителите от Западна Африка, добре илюстрират този казус. Четирите западноафрикански страни, които имат значителен интерес в световната търговия с памук, са Бенин, Буркина Фасо, Чад и Мали. Заедно те са известни като Cotton-4. Всички те са в списъка на най-слабо развитите страни на ООН  и колективно печелят около 60% от общите си приходи от тази суровина. Страните от Cotton-4 произвеждат около 3% от световния добив на памук, докато Китай и Съединените щати – над 40%, въпреки че африканските фермери често са по-ефективни.

Как става така, че САЩ и Китай произвеждат много повече, щом техните производители са сравнително неефективни? Една от причините е, че двете правителства насочват огромни средства към производството на памук, което изкривява стимулите и кара фермерите изкуствено да увеличават предлагането.

Въпреки че ефектът от тези субсидии върху цените е известен от десетилетия, правителствата продължават да прилагат политики, които водят до обедняване на африканците. Проучване на  Oxfam от 2007 г.  съобщава, че ако Съединените щати премахнат субсидиите за памука, световната цена ще се повиши между 6 и 14 на сто. Това би довело до значително увеличение на годишните приходи на страните от Западна Африка и би помогнало на хиляди африканци да избегнат бедността. Въпреки това САЩ продължават да наливат над 7 млрд. долара в памучните плантации през последното десетилетие, а през тази година се очаква да разпределят още 700 млн. долара помощ.

За щастие призивите за свиване на земеделските субсидии в Щатите стават все по-настойчиви. Либертарианският Cato Institute, консервативната Heritage Foundation и либералната Brookings Institution настояват земеделските субсидии да бъдат намалени. Но за съжаление съществен фактор като Китай няма подобни намерения. Правителството там е похарчило 41 млрд. долара за субсидии през последното десетилетие и използва високи тарифи, за да попречи на африканските производители да пробият на китайския пазар. Протекционистичната политика бе критикувана и заради това, че Китайската комунистическа партия използва производството на памук, за да упражнява контрол над етническите малцинства.

Над 85% от реколтата идва от провинция Синдзян, дом на много от уйгурските мюсюлмани в нацията. Xinjiang Production and Construction Corps – паравоенна организация, собственост на Китай, произвежда около 33% от целия китайски памук. Държавните субсидии не са подобрили живота на бедните китайски фермери. Тези средства вероятно са били използвани за изграждане на затворнически комплекси и текстилни фабрики за уйгурското малцинство.

Въздействието на несправедливите селскостопански политики върху африканците надхвърля сектора на памука. Друг пример за субсидии, които накърняват доходите на бедните по света, е неотдавнашният опит на ЕК да защити млекопроизводителите в ЕС чрез купуване на 380 000 метрични тона обезмаслено мляко на прах. Това решение създаде огромен запас от мляко, което доведе до рязък спад на цените в световен мащаб. Не е изненадващо, че африканските производители на млечни продукти поеха тежестта на този икономически удар.

За да разберете колко голям проблем са селскостопанските субсидии през 2016 г. САЩ, ЕС и Китай са похарчили съответно 33 млрд., 100 млрд. и 212 млрд. долара за изкривяващи търговията  селскостопански субсидии . Африканските производители са принудени да се конкурират при неравностойни условия и за съжаление естествено губят.

Въпреки че някои може да признаят отрицателното въздействие на субсидиите върху развиващите се страни, много повече се опитват да защитят тази политика, защото неправилно вярват, че тези средства се разпределят на затруднени фермери в развитите страни. Случаят със субсидиите от САЩ илюстрира че това е абсолютно погрешно. През 2016 г. средният доход на американско фермерско домакинство е бил 76 000 долара – с 29% по-висок от средния доход за всички домакинства в САЩ. Освен това търговските семейни ферми, които имат висок среден доход на домакинство от 167 000 долара, са получили 69% от плащанията за стоки и 78% от застрахователните обезщетения. Тези средства не се разпределят за фермери, които се борят да преживеят.

Отказът от субсидиите ще е труден процес, защото хората вярват, че това ще навреди на селскостопанските работници. Опитът на Нова Зеландия в съкращаването на помощта за нейния селскостопански сектор показва, че страните не трябва да се страхуват от последствията, ако се отърват от разточителния протекционизъм.

Преди 80-те години на миналия век фермерите в Нова Зеландия се радваха на значителна държавна подкрепа. Поради бюджетна криза правителството премахна  селскостопанските защити през 1984 г. и фермерите бяха принудени да се конкурират със световните производители. Въпреки прогнозите, че подобни действия ще сложат край на семейното земеделие и ще накарат голям брой фермери да напуснат земите си, само 1% от тях са се оттеглили от пазара. Вместо това новозеландските фермери се приспособиха и започнаха да изследват нови пазари. Производителността се повиши, изкривяващите пазара ефекти, предизвикани от правителственото финансиране, изчезнаха и днес  селскостопанският сектор на Нова Зеландия  е динамичен и международно конкурентен. Същата история може да се случи в САЩ, Европа или където и да е другаде.

Свободните пазари подобряват производителността и увеличават просперитета. От друга страна, както се вижда в Нова Зеландия, субсидиите изкривяват цените, карат земята да се разпределя по начини, които максимизират способността на отделния фермер да придобива държавни пари – вместо по начин, който прави земята по-продуктивна – и вреди както на местните потребители, така и задгранични производители.

Твърде много правителства, които оплакват условията на живот в развиващия се свят, прилагат политики, които държат хората в бедност. Развитите страни трябва да приведат политиките си в съответствие с тяхната реторика и да започнат да помагат на африканските производители, като премахнат субсидиите и просто позволят на пазара да работи. По този начин собствените им икономики ще станат по-ефективни и милиони хора по света ще бъдат по-богати.

*Статията е на Александър Джелоян, ръководител на Инициативата за африканска търговия и просперитет, публикувана от HumanProgress - проект на  Cato Institute. Заглавието е на Мениджър Нюз.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка