Сушата в Европа разкри стари тайни, заровени в пясъка

„Ако ме видите, тогава плачете” (Wenn du mich siehst, dann weine), гласи мрачен надпис върху скала в река Елба близо до северния чешки град  Дечин, разположен до границата с Германия. Така нареченият Камък на глада в Дечин е един от десетките, положени в речните русла в Централна Европа, за да маркират нивото на водата по време на суша. Знаците служат като предупреждение към бъдещите поколения за глада, трудностите и лишенията, които ще последват, когато надписите се покажат. Макар и до голяма степен изтрити от времето, те свидетелстват за суша, слаба реколта, глад и бедност през 1417 г., 1473 г., 1616 г…  Отбелязани са и по-късни сухи години между 1707 и 1893 г.

Европейските реки пресъхват след незапомнената суша това лято, която според учени може да се окаже най-фаталната през последните 500 години. Отдръпващите се води разкриват забравени артефакти, останки от мостове, римски лагери, призрачни села и военна техника от Втората световна война, пише The Guardian.

Повечето камъни на глада, които напомнят за мрачните последици от сушата, са положени в Елба, която преминава през Чехия и Германия на път към Северно море, в което се влива. На един от тях, близо до Блекеде в Долна Саксония, има надпис, който гласи: „Когато това пропадне, животът отново ще стане по-цветен“. Подобни „гладни камъни” се появяват в коритата на Рейн, Дунав и Мозел.

Те далеч не са единствените артефакти, които излизат на бял свят по време на тазгодишната незапомнена суша.

Най-дългата река в Италия – По, пресъхна това лято. Падналото ниво - най-ниското от поне 70 години, разкри останките на древно селце в Пиемонт. По-нови реликви, които реката извади, включват останките на Zibello - 50-метров товарен шлеп, потънал по време на Втората световна война, нацистки танк и 450-килограмова бомба, чието детониране наложи спешна евакуация на повече от 3000 жители на Мантуа от домовете им.

Основните на дървени сгради от бронзовата епоха се показаха от коритото на река Оглио в Ломбардия. Пресъхналото езеро Комо показа 100 000-годиеш череп на елен и останки от хиени, лъвове и носорози.

В Рим отдръпващият се Тибър разкри руините на мост , за който се смята, че е бил построен през I в. от император Нерон, за да може той по-лесно да посети владенията си на десния бряг на реката, включително вилата на майка си Агрипина .

В Сърбия могъщият Дунав падна до най-ниското си ниво от почти век, разкривайки останките на повече от 20 пълни с експлозиви германски военни кораби, потопени по време на Втората световна война близо до Прахово. От пясъчното му корито се показаха непокътнати кули и мостове.

В Испания отдавна потопените села се превърнаха в туристическа атракция. Асередо, малък град близо до границата с Португалия, беше наводнен от река Лима през 1992 г., за да направи място за резервоара Алто Линдосо, но изплува отново тази пролет.

Изпаряващият се резервоар As Conchas в испанската провинция Галисия разкри римската крепост Aquis Querquennis, построена между 69 и 79 г. сл. н. е., но изоставена около 120 г. сл. н. е. Мястото изчезва под водата през 1949 г., но сега са разкрити пълните му 2,4 хектара (5,9 акра).

Отново в Галисия падащите води на резервоара Белесар, построен през 1963 г., които сега са едва 39% от капацитета му, разкриха потопеното село Портомарин до такава степен, че туристите могат да се разхождат из къщите му. В Естремадура се е появил мост от 15 век под повърхността на язовир Cijara, както и цялата църква Sant Romà de Sau от 11 век в Каталуния.

На север в Германия, близо до Валдек, сушата извади останките на Берих, което от 1913 г. е на 12 м под водата. Доскоро видимо само за водолазите, които го наричаха Едерзее-Атлантис, сега вече може да бъде посетено от туристи по сушата.

В Швейцария топенето на ледниците разкри още зловещи тайни , включително два комплекта неидентифицирани човешки останки по стара пътека, пресичаща ледника Chessjen в южния кантон Вале. А в Норвегия отстъпващият лед разкри вълнена туника от желязната епоха, римски сандал и стрела на  1300 години.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка