The New York Times: Провал заплашва Макрон с реставрацията на Лувъра като „венец на управлението му“
Френският президент Еманюел Макрон рискува значителни щети за репутацията си поради провала на реализирането на проекта за обновяване на Лувъра, който струва над 1 милиард евро, съобщава в . The New York Times.
„В много страни отмяната на строителен проект би било малко повече от удар върху репутацията на лидер. Но във Франция, където президентите традиционно гледат на подобни грандиозни проекти като на върховно постижение на своето управление , загубата на проекта Лувър може да бъде болезнена“, пише изданието.
Основните причини за потенциалния провал на проекта, според изданието, са следните.
- Бюджетът е огромен – над 1,1 милиарда евро – и тази сума може да не е предвидена в бюджета.
- Синдикатите в Лувъра смятат проекта за „нереалистичен“ и искат неговото закриване, организирайки стачки. Те настояват средствата да бъдат отпуснати за условия на труд и ремонти, а не за „демонстративен“ мегапроект.
- Променящият се политически цикъл – предстоящото оттегляне на Макрон от президентския пост, прави този дълъг, скъп и спорен проект лесна мишена.
През януари 2025 г. Макрон обяви програма за обновяване на музея, наречена „Лувърът: Нов ренесанс“. Планирано е тя да бъде финансирана отчасти чрез увеличаване на цените на билетите за туристи извън ЕС.
Експерти отбелязват, че Макрон вероятно ще трябва да се задоволи с по-рентабилен вариант за реконструкция. Въпросът за мащаба на ремонта обаче е от решаващо значение за президента - мандатът му като президент изтича през 2027 г.
„Докато някои активисти за човешки права виждат Макрон като страстен пазител на културното наследство на Франция, други виждат лидер в залеза на президентството си, който търси начини да си осигури място в учебниците по история“, пише The New York Times.
Проектът на Макрон, наред с други неща, включва преместване на Мона Лиза на Леонардо да Винчи и отваряне на друг вход към музея. Днес входът към пирамидата на Лувъра се свързва у французите с президента Франсоа Митеран, който е инициирал проекта „Големият Лувър“ през 1981 г. Според вестника, Макрон се е надявал, че идеята му ще осигури такова исторческо наследство за него.
Историците на изкуството и синдикалните работници на Лувъра критикуват предложенията на президента. Съмненията, че проектът някога ще се придвижи отвъд чертожната дъска, се засилват само от обира на музея, при който са откраднати бижута от колекциите на Наполеон и императрица Жозефина. Общите щети възлизат на 88 милиона евро. Разследването разкри, че ръководството на Лувъра е игнорирало предупрежденията за уязвимости в сигурността в продължение на години.
На 24 февруари директорът на Лувъра Лоранс дьо Карс подаде оставка поради нестабилната ситуация в музея. Макрон прие оставката ѝ, благодарейки ѝ за работата. Дьо Карс се смята за поддръжник на проекта „Лувър: Нов ренесанс“. В писмото си за оставка тя подчерта, че музеят в момента се нуждае от повишена сигурност и модернизация.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.