Тръмп мечтае за нови заводи. Но искат ли американците да работят в тях?

Американският президент Доналд Тръмп започна втория си мандат с обещание за активно насърчаване на реиндустриализацията и политики, насочени към възстановяване на производствения капацитет в страната. Според неговата доктрина, това е правилният отговор на десетилетния "офшоринг" (прехвърляне на производства зад граница), както и на предизвикателствата, свързани с глобалните вериги за доставки, уязвими от кризи като пандемията от COVID-19 и геополитическото напрежение с Китай. 

Въпреки широката обществена подкрепа за идеята обаче, връщането на производството в Америка се сблъсква с редица предизвикателства – от липсата на квалифицирана работна ръка до нежеланието на самите американци да работят отново във фабриките.

Предизвикателства пред реиндустриализацията

Високата цена на локалното производство е първият проблем, който трудно може да намери решение в краткосрочен, а и в дългосрочен план.

Сравнението с азиатските производители, особено с държави като Китай и Виетнам, е безмилостно – работната ръка и оперативните разходи в САЩ са значително по-високи.  

Ако ключови продукти като iPhone или автомобилите се произвеждат изцяло в САЩ, разходите ще скочат значително:

Един iPhone 15, например, който днес струва $799, би струвал с между 30 и 50% повече, главно заради по-високите трудови и енергийни разходи. Електрическите автомобили, като Tesla Model Y, биха поскъпнали с 20–35%, според Bloomberg NEF, ако батериите и компонентите се правят изцяло в САЩ, вместо в Китай.

Според изследване на Boston Consulting Group, производството в САЩ е с 15–40% по-скъпо от това в Източна Азия, което принуждава компаниите да търсят компенсации под формата на автоматизация или държавни субсидии.

Деиндустриализацията през последните 40 години е разрушила част от критичната инфраструктура на САЩ – от индустриалните зони до транспортните мрежи. Според American Society of Civil Engineersq, близо 40% от американските пътища и мостове са в лошо състояние, което затруднява логистиката.

Искат ли американците да работят във фабрики?

Социологическите проучвания показват любопитен парадокс - 82% от американците подкрепят принципната идея за реиндустриализацията (която беше част и от програмата на администрацията на Байдън, макар и в не толкова агресивен контекст, колкото тази на Тръмп), смятайки я за ключова за националната сигурност.

Но на въпроса дали те самите биха работили във фабрика, дори за по-висока заплата, само 28% от анкетираните отговарят положително.

Причините са ясни - нагласите за „непрестижните“ производствени професии, според Brookings Institution, както и мнението на мнозинството млади американци, считащи работата в завод за „монотонна“, „нискоквалифицирана“ и "физически изтощителна". Само 12% от младите американци (на възраст 18–35 г.) биха избрали работа във фабрика, дори за $70 000 годишно.

Демографският срив също е фактор, който не е за подценяване. Бюрото за трудова статистика прогнозира 2.1 милиона незапълнени производствени позиции до 2030 г., главно поради пенсионирането на т. нар. "бейби бум" поколение (родените в десетилетията след втората световна война). 

Производствените работници (т. нар. "сини якички") в Съединените щати средно печелят между 45 000 и 60 000 годишно, според проучване на BLS, от 2024, офис служителите на административни позиции - между 60 000 и 85 000, а технологичните специалисти (например софтуерните инженери) – над 100 000 долара на година.  

Конкуренцията от секторите като IT и финанси е сериозна – компании като Amazon и Google дават възможност за домашен офис и бонуси, каквито обикновено фабриките не могат да надминат.

Опити за решение

Правителството инвестира $1.2 млрд. долара в обучение на технически специалисти чрез различни програми, като „America Works" 

Междувременно роботите и изкуственият интелект намаляват нуждата от хора, но създават висококвалифицирани позиции, голяма част от които също си остават незапълнени.

И независимо от усилията на държавната администрация, успехът на програмата за реиндустриализация ще зависи от няколко ключови фактора - масово преквалифициране на работната ръка, стимули за младите, чрез облекчаване на данъчната политика за данъци за заводите, предлагащи високи заплати и ускоряване на автоматизацията. 

Компаниите също се опитват да стимулират американците да обърнат повече внимание на кариерните възможности в индустрията - Ford увеличи заплатите на служителите в новите си фабрики за електрически батерии до $65,000 на година, но пак има 10% вакантни позиции.

Компании като Tesla и Intel пък инвестират в роботи, намалявайки нуждата от хора с 40% в някои цехове. 

Подобна амбициозна програма е възможна, но ще изисква не просто връщане на фабриките, а трансформация на американската икономика и трудов пазар. И то с неясен краен резултат, защото, според някои икономисти, високата цена на местното производство всъщност ще направи американците не по-богати, а по-бедни и ще предизвика ненужно надуване на инфлацията. 

Какви са поуките за Европа? 

Реиндустриализацията е глобален тренд, но в Европа тя се изправя пред собствени специфики – от по-строгите екологични норми до социалните модели. Но някои от американските изводи за реиндустриализацията важат и за Европейския съюз. 

Производствените разходи на Стария континент също са по-високи от тези в Азия, но не са чак толкова раздути, колкото в САЩ. 

Средната почасова заплата в германските фабрики (около €25) е по-ниска от американската ($35), но е двойно по-висока от китайската. Скъпият ток след войната в Украйна (€0.30/kWh в Германия срещу €0.08 в Китай) пък изправи металургията и химическата промишленост на ръба.

Производството на Volkswagen ID.3 в Германия, например, е с 20% по-скъпо от това в Китай, въпреки субсидиите. 

ЕС разполага с плътна промишлена мрежа, но логистиката, например речния транспорт, е остаряла в сравнение с Азия. 

И европейците не искат да работят в заводи

Проблемът с работните места и "престижа" на индустриалните професии обаче е абсолютно същият и от тази страна на Атлантическия океан - проучване на Eurobarometer показва, че 76% от европейците подкрепят реиндустриализацията по принцип, но само 18% от младите биха работили в завод.

Демографският срив в Европа е още по-остър от този в САЩ. 10 милиона работни места в ЕС могат да останат незапълнени до 2030 г., като една от основните причини за това е старещото население – в Италия 23% от хората са на възраст над 65 г., а броят на младите работници намалява с 1.2% годишно. 

Германия улеснява визите за квалифицирани работници от трети страни, но културните бариери ограничават ефекта. Прогнозите на повечето експерти сочат, че Европа би могла да запази част от нишовите си производства (автомобили, машини и др.), но масовите потребителски стоки (електроника, текстил и т.н.) ще продължат да идват предимно от Азия.