Учени: Екстремните горещини в Европа са невъзможни без изменението на климата

Рекордните горещини, които този месец обгарят Европа както през деня, така и през нощта, не биха били възможни без изменението на климата, показва ново изследване.

Бързото проучване на World Weather Attribution (WWA), публикувано в петък, установява, че подобна гореща вълна би била практически невъзможна само преди пет десетилетия, а днес е 200 пъти по-вероятно да се случи, отколкото преди 20 години, съобщава Асошиейтед прес.

Милиони хора във Франция, Италия, Испания, Обединеното кралство и други части на Европа тази седмица са изправени пред екстремни температури и висока влажност, свързани с т.нар. „топлинен купол“ (heat dome). На много места дневните температури надхвърлиха 40°C, а високите нощни температури допълнително затрудняват охлаждането на организма и възстановяването от жегата.

Учените изчисляват, че ако подобна гореща вълна беше настъпила при климатичните условия от юни 1976 г., дневните температури щяха да бъдат с около 3,5°C по-ниски. В сравнение с климата през 2003 г. те биха били с около 2°C по-ниски. Нощните температури също биха били значително по-ниски – с около 2,4°C през юни 1976 г. и с около 1,3°C през 2003 г.

Изследователите са избрали 1976 и 2003 г. за сравнение, тъй като и през двете години Европа преживява тежки горещи вълни.

„Повишението на температурите е толкова драматично, че при климатичните условия от 1976 г. изобщо не бихме очаквали да наблюдаваме подобно събитие“, казва водещият автор на изследването Теодор Кийпинг, климатолог от Центъра за екологична политика към Imperial College London. „Дори преди само 23 години, през 2003 г., подобно явление щеше да бъде изключително рядко.“

Изменението на климата е основният двигател на горещините

World Weather Attribution – европейска международна група от учени, която изследва причините за екстремните метеорологични явления по света – от 2015 г. анализира до каква степен тези събития могат да бъдат свързани с причиненото от човека изменение на климата вследствие на изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ. Бързите анализи на организацията, включително настоящият, не преминават през стандартната процедура на научно рецензиране, но използват вече утвърдени и рецензирани научни методологии.

Настоящото проучване използва наблюдавани температурни данни и прогнози за анализ на горещата вълна, започнала на 18 юни.

Изследването показва още, че 45% от 850-те анализирани града в 30 европейски държави вече са достигнали или се очаква да достигнат рекордни нива на топлинен стрес – показател, който отчита както температурата, така и влажността.

„Този показател е пряко свързан с натоварването върху човешкия организъм и способността ни да се охлаждаме. Той е много добър индикатор за здравните последици, които очакваме в резултат на тази гореща вълна“, обяснява Кийпинг.

Комбинацията от високи температури и висока влажност е особено опасна за хората.

Според изследователите това е най-тежката гореща вълна, регистрирана досега в тази част на Европа, както и най-сериозното събитие, свързано с екстремна комбинация от горещина и влажност.

Европа не е подготвена за подобни екстремни температури

Според европейската служба за наблюдение на климата Copernicus Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света. От 80-те години насам температурите тук се повишават два пъти по-бързо от средното за планетата. В отделно изследване, публикувано миналата година, учените от WWA изчислиха, че около 1500 смъртни случая по време на миналогодишната европейска гореща вълна могат да бъдат свързани с изменението на климата.

Тази седмица метеорологичните служби в редица европейски държави издадоха червени предупреждения за опасни горещини. В резултат бяха ограничени спортни прояви, учебни занятия, общественият транспорт и достъпът до някои туристически обекти. Много от тези страни не разполагат с широко разпространени климатични инсталации или друга инфраструктура, пригодена за толкова високи температури.

Франция, която е сред най-силно засегнатите страни, регистрира тази седмица най-горещия ден в историята си. Властите съобщиха и за 40 смъртни случая вследствие на удавяния, тъй като много хора са търсили спасение от жегата във водоеми.

Учените от WWA подчертават, че настоящият цикъл на затопляне, свързан с климатичното явление Ел Ниньо, не е оказал влияние върху тази гореща вълна.

Европа преживя рекордно високи температури още през май, въпреки че обичайно най-силните горещини настъпват през юли и август.

Според Майкъл Ман, климатолог от Университета на Пенсилвания, който не е участвал в изследването, заключенията му са обосновани, но е възможно дори да подценяват ролята на изменението на климата.

„Ако изобщо има неточност, тя е, че тази оценка – както и много подобни изследвания – всъщност подценява ролята, която изменението на климата играе в случая“, казва Ман, който отделно е изследвал как климатичните промени увеличават топлинния стрес в Северна Америка.

Според автора на изследването Теодор Кийпинг настоящата гореща вълна ясно показва необходимостта обществото да адаптира както инфраструктурата, така и поведението си към все по-честите екстремни температури.

„Трябва да сме подготвени, че подобни събития ще се случват. В близко бъдеще те само ще стават по-чести“, казва Кийпинг. „Същевременно трябва да се справим и с първопричината за изменението на климата – а тя е пределно ясна: въглеродните емисии, произтичащи от изгарянето на изкопаеми горива.“