Южнокорейският президент се извини за обявеното от него военно положение, но не подаде оставка

В събота южнокорейският президент Юн Сук-йол се извини за опита си да въведе военно положение тази седмица, но не подаде оставка въпреки силния натиск да се оттегли дори от някои членове на управляващата си партия и само няколко часа преди планирания вот за импийчмънт, предава Ройтерс.

Юн заяви, че няма да се опитва да избегне правната и политическата отговорност за решението си да обяви военно положение за първи път в Южна Корея от 1980 г. насам. Той допълни, че решението е било породено от отчаяние.

Речта е първата публична поява на президента, след като въведе продължило шест часа военно положение, отменено от самия него поради натиска на парламента.

„Наистина съжалявам и бих желал искрено да се извиня на хората, които бяха шокирани“, заяви Юн Сук-йол.

След изявлението на държавния глава ръководителят на управляващата Народна Партия Хан Дон-ху заяви, че президентът вече не може да упражнява обществените си задължения и неговата оставка е вече неизбежна.

Лидерът на основната опозиционна Демократическа партия Ли Дже-мьон заяви, че ще положи големи усилия да прекрати предсрочно мандата на Юн Сук-йол, както и че неговото политическо съществуване представлява опасност за нацията.

В събота Хан се срещна с министър-председателя Хан Дък Су, съобщи местната агенция Yonhap News. Съгласно конституцията, ако Юн подаде оставка или бъде отстранен от длъжност, министър-председателят, който е назначен от Юн, става изпълняващ длъжността президент на Южна Корея.

Ако Юн напусне поста си преди изтичането на единствения му петгодишен мандат през май 2027 г., конституцията изисква провеждането на президентски избори в рамките на 60 дни след напускането му.

Изненадващ указ

Военно положение е обявявано повече от дузина пъти, откакто Южна Корея е създадена като република през 1948 г.

Но късно във вторник Юн шокира нацията, като даде на военните широки извънредни правомощия, за да се борят с неуточнени заплахи от „севернокорейските комунистически сили“ и „да изкоренят безсрамните просеверни антидържавни сили“.

След това той обвини Народното събрание, че е започнало безпрецедентен брой опити за импийчмънт срещу членове на неговата администрация, което на практика е парализирало ключови операции, и че се е справило с бюджета по начин, който подкопава основните функции на правителството, включително обществената безопасност.