Визитата на Байдън за годишнината от десанта в Нормандия може да бележи края на една американска епоха

Церемония по случай 80-ата годишнина от Десант в Нормандия днес вероятно ще бъде последното голямо юбилейно честване, на което ще присъстват значителен брой ветерани. Дори 19-годишен младеж, който щурмува брега в най-голямата амфибийна военна операция в историята, скоро ще стане на 100.

Тазгодишната мемориална церемония представлява много повече от трогателно сбогуване с оцелелите другари от повече от 150 хил. съюзнически войници, които се бориха за освобождението на Европа от нацистите на Адолф Хитлер.

Президенти, министър-председатели и монарси от страните от НАТО се събират във Франция в един парадоксален момент. Те са необичайно обединени, но изпитват нарастващ страх. Алиансът има ново усещане за мисия в противопоставянето на друга война за териториална експанзия - този път в Украйна.

Но в нито един момент от 6 юни 1944 г. досега непоклатимото лидерство на САЩ на Запада и подкрепата за интернационалистичните ценности не са били толкова под въпрос. Демокрацията е изправена пред най-тежкото си изпитание от поколения насам от крайнодесния популизъм на марш от двете страни на Атлантическия океан. Междувременно геополитически съперници като Русия и Китай заплашват да заличат глобалната система, преобладаваща след Втората световна война, пише Стивън Колинсън за Си Ен Ен.

Европейските нации, вече разтърсени от постоянните атаки на републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп срещу НАТО през първия му мандат, бяха допълнително шокирани от неотдавнашния му коментар, че ще позволи на Русия да прави „каквото си поиска“ със съюзници, които според него не отделят достатъчно разход за отбрана.

Коментарът отслаби основополагащото верую на НАТО за взаимна самоотбрана, без което алиансът няма смисъл. Някои от бившите съветници на Тръмп предупредиха, че той може да опита да извади САЩ от алианса, ако спечели втори мандат през ноември. Дори ако Байдън спечели, има нарастващи индикации, че желанието на американците да запазят гаранциите за сигурност - дори на бивши врагове като Германия и Япония, които донесоха 80 години мир, може да намалява.

Философията на Тръмп „Америка на първо място“ е пуснала дълбоки корени в Републиканската партия, която някога се гордееше с победата в Студената война. Някои фигури от Републиканската партия, водени от бившия президент, сега изглежда имат повече емпатия към руския президент Владимир Путин, отколкото към либералните европейски демокрации, които Съединените щати възстановиха след Втората световна война. А продължилото месеци забавяне във финансирането на последния пакет от помощ на Байдън за Украйна породи съмнения, че Вашингтон ще продължи с подкрепата си за страната.

Байдън със сигурност ще акцентира днес върху огромната признателност, която дължим на американските, британските, канадските и други войски, участвали в операция Overlord. Той ще върви между ред след ред бели кръстове и звездите на Давид, засенчени от борови дървета и дъбове с изглед към плажа Омаха. Това е мястото, където повече от 9 000 загинали американци от всичките 50 щата и окръг Колумбия лежат във вече покой на хиляди километри от земята, която са напуснали, за да спасят чужденци, които никога не са срещали.

Наистина ли Америка „се завърна“?

След изборите през 2020 г. Байдън с огромно удоволствие повтаряше, че „Америка се е завърнала“, докато посещаваше най-различни държави по света. Той оправда думите си с най-ефективното ръководство на западния алианс след президента Джордж Х.У. Буш в края на Студената война. Но много чуждестранни лидери се притесняват, че мандатът на Байдън е междинен период на нормалност, а не връщане към сигурността на американското лидерство. С неговия непостоянен темперамент и трансакционно подозрение към съюзниците, първият мандат на Тръмп превърна Съединените щати от опора на стабилността в непредсказуема сила на разрухата. След дълъг период на отричане мнозина в европейските офици очакват Тръмп да се върне.

Комбинацията от изолационизъм и популизъм на Тръмп не се появи във вакуум. Той е дестилиран от години на американски военни провали в чужбина на места като Ирак и Афганистан и нарастващото убеждение сред много американци, че глобализираният свят ерозира вътрешния дивидент от просперитет и сигурност, произтичащ от Втората световна война и изграден от онези, които се завърнаха от бойните полета на Европа и Тихия океан. Нарастващото усещане, че американците са уморени от глобалната си роля, предизвика закъснели дебати в някои европейски столици за това да се направи повече, за да се гарантира сигурността на континента.

Чарлз Купчан, старши научен сътрудник в Съвета за международни отношения, смята, че вътрешната заплаха за Запада е толкова голяма, колкото и външната, представлявана от враговете на САЩ. „И това не е само Тръмп“, каза той. „Това е и какво се случва с политическия център във Франция, политическия център в Германия, вероятните победи на крайната десница на предстоящите избори за ЕС. Дори Байдън да спечели, американците и европейците си задават трудни въпроси за американската надеждност“.

Успехът не е бил гарантиран

Десантът в Нормандия, дълго време смятан за триумф, отбеляза момента в историята, когато Съединените щати наистина се появиха като суперсила с мощта и волята да направят света по-безопасен за демокрацията. Но по онова време рискът от изпращане на армада през Ламанша при неясно време, за да се бие срещу закалените нацистки сили, е бил огромен. Когато съюзническите сили са достигнали плажовете президентът Франклин Делано Рузвелт е произнася молитва по радиото. „Всемогъщият Бог: Нашите синове, гордостта на нашата нация, този ден поставиха началото на мощно усилие, борба за запазване на нашата република, нашата религия и нашата цивилизация и за освобождаване на страдащото човечество.“

Като начало страховете от провал са изглеждали оправдани. До края на 6 юни нито една от нахлуващите сили не е постигнала целите си. Повече от 10 000 са били убити, ранени или изчезнали. Върховният главнокомандващ съюзническите сили в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, е бил подготвил съобщение преди нахлуването в случай на отстъпление. „Ако има някаква вина, свързана с този опит, тя е само моя“, е написал той. Нона  бъдещият президент така и не се е наложило да прочете тази бележка. В следващите дни съюзниците бавно установяват позиции в северозападния край на континента. След като пробиват нацистките защити, те достигат Париж през август. След ожесточени битки, победата в Европа е спечелена през май 1945 г.

В продължение на много години след Втората световна война възпоменанията на Десанта в Нормандия нямаха фанфарите и високото дипломатическо и политическо значение, което носят днес. И има аргумент, че геополитическата символика е станала твърде тежка и заплашва да засенчи чистата смелост на намаляващите групи ветерани, които правят поклонение, за да почетат убитите си другари Множество френски и американски президенти са използвали събиранията като сцена за подновяване на трансатлантическите връзки. Този път към западните лидери ще се присъедини украинският президент Володимир Зеленски, който представя битката на нацията си за оцеляване след руската инвазия като ехо от битката на съюзниците срещу Хитлер.

Руските лидери или висши официални лица също присъстваха на възпоменателните тържества, поне след края на Студената война, в чест на зашеметяващите загуби на Съветския съюз в борбата с нацистите. Но тази година Путин не е поканен.

Тазгодишното събитие има важни вътрешни конотации за няколко лидери. Това ще бъде първото от юбилейните чествания, в което британският крал Чарлз III ще бъде държавен глава на Обединеното кралство след смъртта му кралица Елизабет II. Това ще бъде сцена за френския президент Еманюел Макрон и Байдън, и двамата политически отслабени, на която те да опитат да представят държавническа мъдрост в момент на глобален смут.

В петък Байдън ще повтори действията един от своите предшественици - Роналд Рейгън, който през 1984 г. пътува до скалист регион, известен като Pointe du Hoc. Той е превзет при смел набег от рейнджърите на американската армия при Десанта в Нормандия. Въпреки тежките загуби, рейнджърите залавят немски артилерийски оръдия, които са можели да причинят още по-голяма касапница на плажовете на Омаха и Юта.

Рейгън, изправен пред каменен мемориал, оформен като емблемата на рейнджърите, с гръб към Ламанша, заобиколен от оцелели ветерани от нападението, и изнесе една от най-великите президентски речи. „Това са момчетата от Pointe du Hoc. Това са мъжете, които превзеха скалите. Това са шампионите, които помогнаха за освобождаването на един континент. Това са героите, които помогнаха за прекратяването на една война“, каза Рейгън. По-късно той призна в дневника си, че е бил толкова развълнуван, че му е било трудно да изрече думите.

Речта дойде в особено труден момент от Студената война с високо напрежение между Вашингтон и Съветския съюз. Но яркият призив на Рейгън за свобода може да е оказал влияние. По-малко от година по-късно Михаил Горбачов стана генерален секретар на Съветската комунистическа партия и постави началото на реформи и преговори за ядрените оръжия, довели до края на Студената война.

Байдън, подобно на 40-ия президент, е изправен пред опасения относно възрастта си в година на избори. И в петък той ще посети същия регион, за да отправи подобен призив за спасяване на демокрацията.