Войната на Русия в Украйна излъчи първия победител. Това е Иран*

Войната в Европа помогна на една държава да постигне целите на външната си политика и на националната си сигурност. Но това не е нито Русия, нито Украйна.Това е Иран.

Това стана ясно сутринта на 17 октомври 2022 г., когато използваните от Москва ирански дронове атакуваха цивилни цели в Киев и извадиха от строя енергийни компании и отнеха живота на четирима цивилни.

Иран е сред най-ревностните поддръжници на Русия във войната. Като военен анализатор, специализиран в стратегията за национална сигурност на Иран, считам, че това има малко общо с Украйна и е свързано с дългосрочната стратегия на Иран спрямо Съединените щати.

Военните действия, които продължават вече осем месеца, подкопаха руската икономика, работна сила, военни запаси и дипломатически връзки . Лидерът Владимир Путин избра малко вероятната, но необходима иранска спасителна линия, за да си осигури победата в Украйна, а също и в Сирия, където от 2015 г. руски войници се бият, за да запазят властта на Башар Асад.

И във време, когато правителството на Ислямска република Иран е изправено пред нарастващи граждански протести срещу автократичното управление, ходът на Путин на свой ред му помогна да постигне напредък на неговите национални интереси.

След Ислямската революция от 1979 г. иранските лидери вярват, че САЩ непрекъснато кроят планове да свалят правителството. Те гледат на Вашингтон като на най-голямата заплаха и пречка за насърчаване на иранските национални интереси – постигане на икономическа самодостатъчност, международна легитимност, регионална сигурност, власт и влияние.

Страховете им не са ирационални – дългата история на американска намеса в иранските дела, непрекъснатата открита враждебност между двете страни и десетилетия натрупване на американска армия в непосредствена близост до Иран силно тревожат властите в Техеран.

САЩ имат военно присъствие – със или без покана, в много страни от Близкия изток. За да насърчи националните си интереси, Иран работи за изтласкването на американската армия от региона и намаляването на политическото влияние на Вашингтон.

Иран има още по-голяма цел – да унищожи това, което вижда като доминиран от САЩ глобален политически ред.

Техеран всячески се противопоставя на влиянието на Вашингтон, като поддържа партньорства с набор от недържавни милиции и правителства, обединени от своята яростна антиамериканска враждебност. Страната поддържа мрежа от войнствени партньорски и прокси групи, чиито собствени политически предпочитания и амбиции са в съответствие с целите на Иран, като предоставя оръжия , обучение , средства ръководство, в някои случаи. Това са Хизбула , Хамас и Палестинският ислямски джихад , приятелските иракски милиции и Ансар Аллах в Йемен, по-известни като Хусите или бунтовниците Хути.

Чрез тези милиции и техните политически оръжия аятоласите разширяват влиянието си за оформяне на приятелско на Иран правителства в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен и същевременно антагонизира правителствата в Израел, Йордания , Саудитска Арабия , Кувейт , Бахрейн и Обединените арабски емирства, които симпатизират на Запада.

На национално ниво Иран не поддържа постоянни договори за взаимна отбрана. Най-близките ѝ стратегически партньори са Сирия, Венецуела, Северна Корея, Китай и Русия, с които си сътрудничи политически, икономически и военно за създаването на алтернативен политически ред на онзи, който според техните лидери водят Съединените щати.

Сегашната война на Русия в Украйна остави Кремъл с шепа съчувстващи приятели. Малко политически лидери могат да разберат сегашната политическа изолация на Путин и свързаната с нея враждебност към САЩ по-добре от аятолах Али Хаменей. Но отношенията между Иран и Русия са сложни. Те се обединиха под общата кауза да подкрепят Асад във войната му с опозиционните сили на страната, но имаха различни национални интереси – Москва се утвърди отново като основна сила в Близкия изток, а за Техеран приятелски Дамаск е критична връзка в антиамериканската и антиизраелската коалиция.

Докато Русия и Иран поддържаха Асад, на втори план те се конкурираха за печеливши договори за следвоенно възстановяване и инфраструктура, и  за оформяне на благоприятна политическата среда след гражданската война.

Тежкото положение на Русия в Украйна принуди нейния лидер да поиска помощта на Иран по два начина. Първо, Корпусът на гвардейците на ислямската революция, клон на Иранската армия, запълни вакуума от пренасочването на руски войски от Сирия към Украйна. Второ, Русия използва евтините и доказани в битки безпилотни летателни апарати на Иран, за да се противопостави на подкрепяния от Запада арсенал на Киев и да подкрепи собствената си армия изненадващо неспособна да води война.

През юли Иран прие руски офицери, за да ги обучи да управляват иранските безпилотни самолети Shahed-129 и Shahed-191 , с които бе атакувана Украйна от началото на август 2022 г.

Откакто придоби ирански дронове, Русия изстреля над 100 ирански ударни и разузнавателни дрона Shahed-136 и Mohajer-6, които се целеха в обекти на украинските специални сили, бронирани и артилерийски части, противовъздушна отбрана и гориво складови съоръжения, военна и енергийна инфраструктура, цивилни цели и столицата Киев.

Русия разчита на Иран за доставката на два вида балистични ракети с малък обсег, според американски и съюзнически служители по сигурността.

Тези топли отношения едва ли ще помогнат на Москва да спечели войната, но ще насърчи националните интереси на Иран.

Изтеглянето на Русия от Сирия ще позволи на Иран да контролира територия, застрашена от противниците на Асад. Освен това аятоласите ще поддържат отворен коридор или „ сухопътен мост “, чрез който ще разширят подкрепата си за мрежата от антиамерикански и антиизраелски партньори и подставени лица.

Използването на иранско оръжие ще даде тласък на оръжейната индустрия, чиято основна клиентела сега е собствените милиции на Техеран. Неотдавнашните усилия на Иран да разшири производството и износа на дронове доведоха до ограничен успех в малки, предимно периферни пазари на Етиопия, Судан, Таджикистан и Венецуела.

Москва е вторият по големина световен износител на оръжия и нейната изненадваща трансформация във вносител от Иран е сигнал за сериозните проблеми на индустрията в страната. Освен че легитимира и разширява оръжейната индустрия на Техеран, този съюз извежда Иран на друга позиция – на основен износител на оръжие.

Директното противопоставяне на бойното поле на военната индустрия на Иран и предоставените от САЩ оръжия на Украйна е възможност да бъде подкопано влиянието на Вашингтон и НАТО в Евразия. Дроновете биха могли да осигурят на Москва ефективен и отчаяно необходим отговор на американските оръжия , които сеят хаос сред руската армия в Украйна .

Иранските оръжия може да принудят западните благодетели на Украйна да отделят допълнителни милиарди за системи за борба с дронове или противовъздушна отбрана или помощ за замяна на активи, които иранските оръжия потенциално неутрализират.

Използването на ирански балистични ракети в Украйна ще усложни ограничените тактически победи, постигнати от дроновете. Те ще причинят допълнителни ненужни страдания, ще удължат и допълнително дестабилизират войната в Украйна, но не вярвам, че ще наклонят везните на конфликта в полза на Русия.

Техният по-голям принос е към националните интереси на Техеран – те ще повишат репутацията на страната в антиамериканската и антинатовската коалиция и ще укрепят солидарността в редиците ѝ.

* Автор на статията е Арън Пилкингтън, анализатор на Военновъздушните сили на САЩ по въпросите на Близкия изток, докторант в Училището за международни изследвания Корбел към Университета на Денвър. Тя е публикувана за пръв път в The Conversation. Мениджър Нюз я публикува с малки съкращения и редакция под ново заглавие.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка