Би Би Си за протестите в Турция, България, Бразилия

„Езиците и часовите зони се сменят, но от Турция и България до Бразилия символиката на протестите все повече става една и съща“, коментира материал на Би Би Си.

„Маските на Гай Фоукс, палатковите лагери, газовите маски и шлемовете идват в отговор на употребата на сълзотворен газ като колективно наказание“, пише британската обществена медийна мрежа.

Тя посочва, че написаните на ръка плакати са създадени в защита от държавната власт и униформата на старите, колективни протести от миналата година. „И младостта е ядрото“, посочва.

Това е първото поколение, чиито живот и психология бяха оформени от достъпа до информационните технологии и социалните медии.

В парка „Гези“ в Истанбул, преди да бъде блокиран от полицията, имаше тийнейджъри, които идваха редовно, всеки следобед, на малки групи, сядаха на тревата и започваха да си пишат домашните. Снимките, идващи от Сао Пауло, разказват подобна история, посочва Би Би Си.

И в двата града хората, родени в постидеологическата епоха, използват символите, които могат, за да разкажат историята на това да бъдеш модерен, градски тип човек и недоволен: националното знаме и фланелките на местни футболни отбори се срещат често както в Истанбул, така и в Сао Пауло.

Кое задвижва това недоволство?

По отношение на недоволството във Великобритания и Южна Европа през 2011 г., отговорът е ясен. Цяло поколение от млади хора стана свидетел на това да се отлагат икономически обещания: те ще работят вероятно до края на 60-те си години, излизайки от университетите с дългове, осакатяващи ги до живот.

Американските студенти също се оплакваха - през 2009 г. някои от тях заявиха, че работните места, които получават когато завършат университета, често са същите, почасови, в които са работили докато са учили.

Квалифицирани млади инженери в Гърция чакат за работа. В Арабската пролет беше различно – повечето от участниците в протестите в този регион на света през 2011 г. бяха над 35-годишна възраст.

„Най-младите и активни не гледат телевизия, а дори и да го правят, никога не са вярвали на това, което се показва в новините“, смята професор по политика.

Социалните медии позволяват да се организират протестите бързо, скоростно да се реагира на репресиите и да се води сравнително успешна пропагандна война, заради което традиционните медии и смените в правителствата изглеждат смешни. В същото време те окуражават „хоризонтална“ структура на самите протести. Площад „Таксим“ в Истанбул е рядкост, разполагайки с 60 души организираща група. Протестите в Сао Пауло последваха по-обширен модел, основан на няколко организиращи групи и безформена мрежа от хора, които просто избират сами къде да се обърнат, какво да пишат на плакатите си и какво да правят.

Мнозина се питат защо в Истанбул възникнаха протести, след като това е един от най-бързо растящите градове в света. Отговорът може да се види на улицата. „Богатството отива към корумпирания елит“, казват мнозина сред младежите на нея. Много от тях посочват, че въпреки че са образовани лекари, инженери или компютърни професионалисти, не могат да си позволят място за живеене.

Това е протестът на „съвършено обикновените хора“.

В Сао Пауло оплакванията са по-социални. „По-малко стадиони, повече болници“, пише на един от плакатите на протеста. Увеличаването на цената на транспорта, съчетано с решението на правителството да отдели повече средства за провеждането на Световното първенство по футбол през 2014 г., провокира недоволството в бразилския град.

Миналата седмица там възникнаха бунтове, заради ареста на журналист, носещ оцет, за да намали реакцията, която е получил от сълзотворния газ, както и от стрелбата с гумени патрони по други четирима журналисти.

Ефектът от полицейските действия беше увеличен във всички случаи от възможността на протестиращите да направят достояние на целия свят полицейската бруталност срещу демонстранти, излезли на мирен протест, чрез публикуването и изпращането на снимки в интернет.

Въпреки че са по-малки по размер, българските протести, които в сряда отстраниха спорна фигура, назначена начело на държавната агенция за сигурност, говорят за проблеми, които обединяват хората на улицата в много държави, пише още Би Би Си. Тези проблеми не са свързани с бедността, казват протестиращите, а с корупцията, лицемерната природа на демокрацията, върхушката политици и готовността на елита да грабне лъвския пай от богатството, създаден чрез икономическото развитие.

Накратко, както през 1989 г., когато стана ясно, че хората от Източна Европа предпочетоха индивидуалната свобода пред комунизма, днес става ясно, че капитализмът се идентифицира с управлението на безброй елити, липса на ефективна демократична отговорност и репресивни политики.

Както показаха събитията от последните три години, обикновените хора без идеологически подбуди обаче са намерили начин да му се противопоставят, завършва коментарът.